Навигационна пътека
Изследванията и нововъведенията са на челно място в програмата на ЕС за растеж и заетост. Съюзът насърчава държавите-членки да инвестират 3 % от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност до 2020 г. (1 % публично финансиране, 2 % инвестиции на частния сектор), което според оценките ще създаде 3,7 милиона работни места и ще увеличи годишния БВП с почти 800 млрд. евро.
Конкуренцията за това финансиране, обхващаща цялата територия на ЕС, ще събере най-добрите европейски изследователи и новатори за решаване на най-големите въпроси на нашето време, като например енергията, продоволствената сигурност, изменението на климата и застаряването на населението. Научните изследвания и иновациите допринасят за качеството на живот, за създаването на работни места и за благоденствието. Въпреки че ЕС е световен лидер в областта на много технологии, той е изправен пред все по-големи предизвикателства от страна както на традиционните конкуренти, така и на нововъзникващите икономики.
Бъдещият ни жизнен стандарт зависи от способността ни да стимулираме нововъведенията в продукти, услуги, стопански и социални процеси и модели. Поради тази причина иновациите са залегнали в основата на стратегията „Европа 2020“, като една от водещите инициативи е Съюз за иновации
.
Чрез тази инциатива усилията на Европа и сътрудничеството ѝ със страните извън ЕС ще се съсредоточат върху решаване на големите въпроси, споменати по-горе. В инициативата се предвижда използването на публични инвестиции за стимулиране на частния сектор и премахване на препятствията, пречещи на идеите да достигнат пазара, като например липсата на финансиране, разпокъсаните системи и пазари за научни изследвания, недостатъчното използване на обществени поръчки за иновации и бавното установяване на стандарти.
ЕС работи за създаване до 2014 г. на единно европейско изследователско пространство, в което научните работници ще могат да работят навсякъде в ЕС, а трансграничното сътрудничество ще бъде подобрено.

Чрез средства от ЕС се подобряват GPS системите, които улесняват издирвателно-спасителните операции.
Дейностите по РП7 са групирани в четири категории:
Съвместният изследователски център (JRC) представлява мрежа от седем института за научни изследвания, намиращи се в различни европейски страни. Освен изследванията в областта на ядрената енергия и ядрената безопасност JRC разработва различни технологии, като например технология за дистанционни изследвания, с помощта на която се откриват зараждащи се хранителни кризи в развиващите се страни, при които ще е необходима помощ от Съюза.
Европейският съвет по научни изследвания подпомага „гранични изследвания“ (ново понятие за основни изследвания, което означава от една страна, че основните изследвания в науката и технологиите са от ключово значение за икономическото и социалното благоденствие, а от друга – че изследванията на границите на познанието и отвъд тях са по същество рисково начинание, преминаващо в нови, по-вълнуващи изследователски области) и насърчава най-добрите и креативни учени, изследователи и инженери да отидат отвъд установените граници на познанието и на утвърдените дисциплини. Съветът разчита на инициативността и познанията на редовите научни работници, като им позволява да идентифицират нови възможности и посоки за действие във всяка област на изследванията вместо да следват установени от политиците приоритети.
Европейският институт за иновации и технологии има за цел да намира търговски приложения на резултатите от научни изследвания чрез създаване на „общности на знанието и иновациите“.
Това е нов модел на партньорство, включващ университети, изследователски организации, компании, фондации и други организации. Сред настоящите му приоритети са изменението на климата, възобновяемите източници на енергия и следващото поколение информационни и комуникационни технологии.
Хоризонт 2020 е новата програма на ЕС за финансиране на изследвания и иновации за периода 2014-2020 г. Близо 80,2 млрд. евро за целия период ще бъдат достъпни за изследователски институции, университети, новаторски частни компании и малки предприятия.
Полза от това ще имат всички отрасли на европейската икономика, включително селското стопанство, рибарството, храните, здравеопазването, транспорта, енергетиката – и особено възобновяемите енергии – и информационните и комуникационни технологии.