You are here:

Институционални въпроси

Европейският съюз е уникално политическо образувание, чиито суверенни страни членки споделят своите правомощия в ключови области на управлението, за да постигнат общи цели. Всеки гражданин на страна членка е и гражданин на ЕС, което му дава право да участва в демократичния живот на Съюза.

Подобно на държава, ЕС има своя законодателна власт (Парламент и Съвет), изпълнителна власт (Комисия) и независима съдебна власт (Съд на ЕС).

Правомощията на институциите на ЕС са определени от учредителните договори, които са договорени и ратифицирани от страните членки. В области на политиката, които не са обхванати от договорите, правителствата на страните от ЕС са свободни да упражняват своя суверенитет.

Двата най-важни договора са:

Други важни договори са Единният европейски акт (1987 г.), с който бе дадено началото на единния европейски пазар, и Договорите от Амстердам (1999 г.) и Ница (2003 г.). Последният договор е Договорът от Лисабонpdf(3 MB) Избор на превод за предходната връзка  (2009 г.), с който бяха изменени някои от предишните договори.

Институционален триъгълник

Три институции са отговорни за разработването на политики и вземането на решения:

  • Европейският парламент
  • Съветът на Европейския съюз
  • Европейската комисия

Европейски парламент

Европейският парламент е създаден, за да представлява гражданите на ЕС пряко. Правомощията му са разширени чрез последователни промени в основните договори на ЕС. Той бе избран за пръв път пряко от гражданите на ЕС през 1979 г. Настоящият Парламент, избран за пет години през май 2014 г., се състои от 751 членове от всички 28 страни.

Основната функция на Парламента е да приема съвместно със Съвета проекти на законодателни актове, предложени от Комисията. Друга негова функция е да контролира и одобрява бюджета на ЕС. Парламентът също така упражнява демократичен надзор над Комисията, което включва правото му да прекрати мандата ѝ чрез вот на недоверие.

Европейски съвет

Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС се срещат поне четири пъти в годината в рамките на Европейския съвет. Председателят на Съвета може да свика допълнителни срещи, ако е необходимо. Целта на срещите е да се определят политически приоритети. Обикновено решенията се вземат с консенсус.

Съветът — по същество среща на върха — и неговият избран председател придобиха статут на институция на ЕС по силата на Договора от Лисабон.

Съвет на Европейския съюз

Това е „гласът“ на националните правителства в ЕС. В рамките на Съвета министри от всички страни се срещат няколко пъти в месеца. Той има както законодателна функция, която споделя с Европейския парламент, така и изпълнителна функция, която споделя с Европейската комисия. Съответните министри се срещат, за да обсъждат и вземат решения по конкретни политики в областта на външните отношения, икономическите и финансовите въпроси, транспорта, енергетиката, селското стопанство и т.н. Обикновено е наричан Съвет на министрите или само Съвет.

Повечето решения се вземат с квалифицирано мнозинство, макар че по много въпроси в области като данъчното облагане, предоставянето на убежище и имиграцията или външната политика и политиката на сигурност се изисква единодушие.

Европейска комисия

Комисията е независима от правителствата на държавите от ЕС и представлява и защитава интересите на Съюза като цяло. Тя има четири основни функции:

  • предлагане на политики и законодателство на ЕС,
  • гарантиране на спазването на договорите и законите на ЕС („пазител на договорите“),
  • управление и изпълнение на политиките и бюджета на ЕС,
  • представяне на ЕС по света по въпроси, за които Комисията носи отговорност.

На всеки 5 години се назначава нова Комисия след изборите за Европейски парламент. Председателят на Комисията се избира от Парламента по предложение на Европейския съвет. Комисарите – в момента по един от всяка страна членка, включително председателят и заместник-председателите, се одобряват от Парламента, преди да встъпят в длъжност.

Спазване на закона

Съдът на Европейския съюз се грижи за това правото на ЕС да се тълкува и прилага по един и същ начин във всички държави от Съюза.

Той също така може да се произнася по правни спорове, по които страни са държавите членки, институциите на ЕС, предприятия или граждани. В състава на Съда, намиращ се в Люксембург, влизат съдии от всички държави от ЕС.

Други институции и органи на ЕС

ЕС има осем други основни органа със специфични задачи:

За конкретното прилагане на правото на ЕС в многобройните му области, Съюзът разполага с 40 агенции с различна роля и размер, намиращи се в различни страни от ЕС.