You are here:

Рибарство и морско дело

Прехраната на голям брой граждани на ЕС зависи от морето и неговите ресурси – от рибата, разбира се, но също от енергията от разположени в морето вятърни паркове и залежи на нефт и газ. Търговската флота на ЕС се нуждае от световните океани, за да превозва своите стоки. Крайбрежните райони са магнит за туристите – друг източник на прехрана.

При толкова голям залог трябва да сме отговорни при използването на морските ресурси, да предотвратяваме прекомерния улов на риба и да гарантираме, че добивът на нефт и газ не вреди на морската и крайбрежната среда.

Рибарство — значението на опазването на морската среда

Риболовната индустрия на ЕС е четвъртата по големина в света, като осигурява около 6,4 млн. тона риба годишно. Риболовът и преработката на риба осигуряват над 350 000 работни места.

ЕС полага големи усилия, за да гарантира устойчивостта на риболова от икономическа и екологична гледна точка, като същевременно защитава интересите на потребителите и се съобразява с нуждите на рибарите.

Реформата на общата политика на ЕС в областта на рибарството, която влезе в сила през януари 2014 г., има точно такива цели: да подсигури препитанието на занимаващите се с рибарство, като в същото време спре свръхулова и изчерпването на запасите, което е последица от него.

Новото законодателство е подкрепено от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Между 2014 и 2020 г. в рамките на този фонд ще бъдат финансирани проекти, насочени към:

  • въвеждане на новаторски риболовни техники,
  • създаване на нови пазари за морски храни,
  • подобряване качеството на живот в крайбрежните райони.

Това ще помогне на рибарите да започнат да практикуват устойчив риболов и на крайбрежните общности да диверсифицират своята икономика.

Международно сътрудничество

ЕС работи съвместно с органи на ООН и преговаря с регионални и международни риболовни организации, за да гарантира, че водите по целия свят се управляват по прозрачен и устойчив начин и че рибата в тях не е подложена на прекомерен улов.

Благодарение на двустранни споразумения със страни извън Съюза рибарите от ЕС могат да ловят риба в по-далечни води при същите условия за устойчивост като приложимите в Съюза. Това допринася за гарантиране на достатъчно предлагане на европейския пазар. В замяна страните партньори, включително развиващи се страни, получават финансова помощ, която могат да инвестират в развитието на собствената си риболовна индустрия и изграждане на свои рибни запаси.

Устойчиво производство на рибни и морски продукти

Все повече нараства разликата между количеството морска храна, консумирано в ЕС, и количеството, осигурявано от риболовната индустрия. Тази разлика може да бъде компенсирана в известна степен чрез развитие на аквакултурата. Днес една четвърт от рибните и морските продукти в ЕС се произвеждат от рибни стопанства и други форми на аквакултура. По отношение на количеството основите видове, отглеждани в ЕС, са мидите, дъговата пъстърва и атлантическата сьомга, следвани от стридите, морската каракуда, шарана и лаврака.

Европейската аквакултура спазва изключително високи стандарти за опазване на околната среда, здраве на животните и безопасност на потребителите. През последните години обаче секторът е в застой. Новото законодателство има за цел да обърне тази тенденция и да стимулира предлагането на прясна, здравословна и произведена на местно равнище храна.

Незаконен риболов

Незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) води до намаляване на рибните запаси, унищожаване на морски местообитания, нарушаване на конкуренцията, като поставя честните рибари в неравностойно положение, и до отслабване на крайбрежните общности, особено в развиващите се страни.

ЕС работи за премахването на възможностите за бракониерите да извличат печалба от своите дейности. Във и извън ЕС може да се търгува само с морски риболовни продукти, сертифицирани като законни от държавата на флага или изнасящата държава. Предприятията от ЕС, които осъществяват незаконен риболов където и да е по света, без значение под чий флаг, рискуват да им бъдат наложени значителни глоби, пропорционални на стойността на техния улов, което би ги лишило от печалба.

Устойчива консумация на риба

Устойчивостта е свързана и с начина, по който консумираме морска храна, затова ЕС и европейските правителства работят усилено за информиране на потребителите по този въпрос.

И въпреки че потребителите сами избират какво купуват, важно е другите компоненти във веригата на доставки да съответстват на техните усилия.

Така например съгласно новите правила за етикетиране на риба, мекотели, ракообразни и водорасли всички продукти, които се продават на потребители в ЕС или на доставчици на кетъринг услуги, трябва да включват следната информация:

  • търговското и научното наименование на видовете;
  • къде е извършен уловът — в морето, в сладки води или в рибно стопанство;
  • зоната на улов или производство и вида на използваните риболовни приспособления
  • дали продуктът е бил размразен и неговият срок на годност в съответствие с общите правила за етикетиране на храни.

Икономически ползи

Моретата и океаните са важен двигател на европейската икономика. ЕС разполага с най-голям брой търговски пристанища в света (1200) и с най-голям търговски флот. 90% от търговията със страни извън ЕС и 40% от търговията между страните от ЕС се извършва по море. Работните места в сектора са около 5,4 млн., а той генерира брутна добавена стойност от почти 500 млрд. евро годишно.

Въпреки това съществува значителен неизползван потенциал за иновации и растеж, особено в някои области. В резултат на това през последните години ЕС разшири обхвата на морската си политика, за да включи всички начини за използване на морското пространство.

Неговите дългосрочни цели са изложени в стратегията за „син растеж“, включително:

  • развитие на сектори с висок потенциал, като аквакултура, крайбрежен туризъм, морски биотехнологии, океанска енергия и добив на полезни изкопаеми от морското дъно;
  • осигуряване на познания и правна сигурност чрез цифрова карта на европейското морско дъно, морско пространствено планиране (което води до повишаване на ефективността и устойчивостта на морските дейности) и интегрирано морско наблюдение (чрез което се предоставят на органите, участващи в морско наблюдение, нови инструменти за обмен на информация, а това прави наблюдението по-евтино и по-ефективно);
  • специално пригодени стратегии за определени морета (Адриатическо и Йонийско море, Северния ледовит океан, Атлантическия океан, Балтийско море, Черно море, Средиземно море, Северно море), което също насърчава сътрудничеството между граничните държави.

За да се повиши осведомеността за значението за нашия живот на доброто състояние на моретата и океаните всяка година на 20 май ЕС чества Европейски ден на морето Избор на превод за предходната връзка   English (en) .