Навигационна пътека
Разширяването е процесът на присъединяване на страни към ЕС. От създаването му през 1957 г. съюзът се е разраснал от 6 до 27 държави-членки .
Присъединяването на нови държави е предвидено още от самото начало. Основателите на Съюза са твърдо убедени, че трябва да оставят вратата отворена за други европейски страни.
Така през последните пет десетилетия ЕС отвръща на промените в европейския политически пейзаж, като оказва помощ на своите потенциални бъдещи членки, насърчава икономическия растеж и укрепва демократичните сили в страните, възстановяващи се от диктаторски режим.

Румънци, празнуващи присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г.
Държавите, които основават ЕС през 1957 г., са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия.
От 1973 г. нататък повечето западноевропейски държави стават членки на Съюза.
По-късно, след падането на комунистическите режими през 1989 г., голяма част от държавите в средна и източна Европа също се присъединяват към ЕС в две последователни вълни през 2004 г. и 2007 г.
Договорът за Европейския съюз гласи, че всяка европейска държава, която споделя демократичните ценности на ЕС и се ангажира да ги насърчава, може да кандидатства за членство в Съюза.
По-конкретно, за да се присъедини към ЕС, държавата трябва да изпълни условията за членство:

Турция е кандидатка за членство в Европейския съюз.
Процесът включва 3 етапа, (като за всеки от тях се изисква единодушно одобрение от всички държави от ЕС):
Когато преговорите и съпътстващите ги реформи са завършили удовлетворително и за двете страни, държавата може да се присъедини към ЕС, но само с единодушното съгласие на всички страни от ЕС.
В момента ЕС е предоставил перспектива за членство на 9 държави: Албания, Турция, Исландия и всички държави от бивша Югославия (освен Словения, която вече е членка на ЕС).
Пет от тези страни официално са получили статут на кандидатка:
Хърватия
е присъединяваща се държава. Очаква се тя да стане член на ЕС в средата на 2013 г.