Навигационна пътека
Страните от ЕС координират своите национални икономически политики, за да могат да си сътрудничат, когато са изправени пред предизвикателства като настоящата икономическа и финансова криза. Седемнадесет страни стигнаха още по-далеч в координацията, като приеха еврото за своя валута.
Всички страни от ЕС са част от икономическия и паричен съюз (ИПС) – рамката за икономическо сътрудничество. Общите цели са:

Изпращането на пари на учещи в чужбина младежи е по-евтино благодарение на ЕС.
От началото на настоящата икономическа и финансова криза през октомври 2008 г. националните правителства, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия работят заедно за:
Досега правителствата на страните от ЕС са изхарчили за спасяване на икономиката повече от 1,6 трилиона евро.
За да опази финансовата стабилност в Съюза и да намали напрежението на пазарите за дългови инструменти на държави от еврозоната, ЕС въведе защитна мярка за своите членки, изпитващи затруднения: понастоящем Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) замества предишни временни инструменти и е най-голямата международна финансова институция. Заедно със средствата от Международния валутен фонд (МВФ) той разполага с капацитет за финансова помощ в размер до 750 млрд. евро. Днес механизмът е неразделна част от всеобхватната стратегия на ЕС за гарантиране на финансовата стабилност в еврозоната.

Фактът, че еврото е обща валута на голяма част от Европа улесни координирането на реакцията на ЕС на световната кредитна криза и осигури по-голяма стабилност, отколкото би била възможна иначе. Така например ЕЦБ бе в състояние да понижи лихвите за цялата еврозона (вместо всяка държава да определя свой лихвен процент), в следствие на което банките в ЕС сега вземат или отпускат заеми помежду си при еднакви условия.
Еврото се използва ежедневно от над 60 % от гражданите на ЕС. Единната валута е от полза за всички:
Членството в еврозоната е гаранция за ценова стабилност. ЕЦБ определя водещите лихвени проценти на равнища, целящи задържане на инфлацията в еврозоната под 2 % в средносрочен план. Банката също така управлява валутните резерви на ЕС и може да се намесва на чуждестранните валутни пазари, за да влияе на обменния курс на еврото.
Очаква се страните от ЕС, които не са част от еврозоната, да влязат в нея, когато икономиките им са готови за това. Страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., постепенно въвеждат еврото. Дания и Обединеното кралство остават извън еврозоната по силата на специално политическо споразумение.
За да влезе дадена страна в еврозоната, нейната валута трябва да е имала стабилен обменен курс в продължение на две години. Останалите критерии са свързани с лихвените проценти, бюджетния дефицит, равнището на инфлацията и на държавния дълг.
Европейската централна банка не само пази ценовата стабилност, но и гарантира, че трансграничните преводи в евро са възможно най-евтини за банките и техните клиенти.
За преводите на много големи суми ЕЦБ и националните централни банки са въвели система за плащания в реално време, наречена ТARGET2. В бъдеще тя ще предлага същите предимства и за сделките с ценни книжа.
ЕЦБ и Европейската комисия работят съвместно по създаването на единна зона за плащания в евро (SEPA), за да могат повече хора да се възползват от по-ефективните и по-евтини плащания. В крайна сметка всички плащания в евро, както и да са извършени – чрез банков превод, директен дебит или карта – ще бъдат третирани по един и същ начин. Няма да има значение дали плащането е вътрешно или трансгранично. В момента ЕС работи по включването на плащанията чрез директен дебит в обхвата на зоната.
Насърчаване на стабилността, растежа и просперитета в Европа ![]()
Публикувано през април 2013 г.
Тази публикация е част от серията „Политиките на Европейския съюз“