Икономически и парични въпроси


Страните от ЕС координират своите национални икономически политики, за да могат да си сътрудничат, когато са изправени пред предизвикателства като настоящата икономическа и финансова криза. 18 страни стигнаха още по-далеч в координацията, като приеха еврото за своя валута.

Всички страни от ЕС са част от икономическия и паричен съюз (ИПС) — рамката за икономическо сътрудничество. Общите цели са:

  • насърчаване на устойчив растеж, заетост и по-високо ниво на социално подпомагане за всички;
  • координиран отговор на глобалните икономически и финансови предизвикателства;
  • повишаване на устойчивостта на страните от ЕС на външни шокове

Изпращането на пари на учещи в чужбина младежи е по-евтино благодарение на ЕС

Координиран отговор на кризата

От началото на икономическата и финансова криза през октомври 2008 г. националните правителства, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия работят заедно за:

  • възстановяване на стабилността и създаване на необходимите условия за растеж и създаване на работни места чрез координация, интервенции и подпомагане на банките;
  • защита на спестяванията — чрез повишаване на националните гаранции за банковите сметки до минимум 100 000 евро на клиент и на банка;
  • запазване на потока от достъпни кредити за предприятията и домакинствата; 
  • създаване на по-добра система за икономическо и финансово управление в ЕС.

За да се избегне пълен срив на банковата система, правителствата на страните от ЕС се притекоха на помощ на банките със спешна помощ в безпрецедентни размери. Между 2008 и 2011 г. в системата бяха налети 1,6 трилиона евро — равни на 13% от БВП на ЕС — под формата на гаранции или директни капиталови инжекции. 

За да се запази финансовата стабилност на ЕС и да се премахне напрежението на пазарите на държавни дългови инструменти в еврозоната, ЕС създаде и спасителен механизъм за изпаднали в затруднение страни от еврозоната: Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Той замени предишни временни инструменти и представлява най-голямата международна финансова институция в света. С реален кредитен капацитет в размер на 500 млрд. евро, ЕМС се превърна в неразделна част от мащабната стратегия на ЕС за гарантиране на финансовата стабилност в еврозоната.

За повече информация относно реакцията на ЕС на кризата и подобреното управление на еврозоната и Икономическия и паричен съюз (ИПС) вижте Финансовата и икономическа криза.

Ползите от еврото

Фактът, че еврото е обща валута на голяма част от Европа, улесни координирането на отговора на ЕС на световната кредитна криза. Това осигури по-голяма стабилност, отколкото би била възможна иначе. Така например ЕЦБ бе в състояние да понижи лихвите за цялата еврозона (вместо всяка държава да определя свой лихвен процент), в следствие на което банките в ЕС сега вземат или отпускат заеми помежду си при еднакви условия.

Използвана от над 333 млн. граждани на ЕС, единната валута е от полза за всички, например:

  • вече не е необходимо хората да обменят пари, когато пътуват или извършват стопанска дейност в рамките на еврозоната, спестявайки време и разходи за трансакции;
  • извършването на трансгранични плащания струва много по-малко (или е безплатно);
  • потребителите и предприятията могат да сравняват цените по-лесно, което от своя страна принуждава предприятията, чиито цени са високи, да ги намалят.

Членството в еврозоната е гаранция за ценова стабилност. ЕЦБ определя водещите лихвени проценти на равнища, целящи задържане на инфлацията в еврозоната под 2 % в средносрочен план. Банката също така управлява валутните резерви на ЕС и може да се намесва на чуждестранните валутни пазари, за да влияе на обменния курс на еврото.

Влизане в еврозоната

Очаква се страните от ЕС, които не са част от еврозоната, да влязат в нея, когато икономиките им са готови за това. Страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., постепенно въвеждат еврото. Дания и Обединеното кралство остават извън еврозоната по силата на специално политическо споразумение.

За да влезе дадена страна в еврозоната, нейната валута трябва да има стабилен обменен курс в продължение на две години. Има и други строги условия относно

  • лихвени проценти
  • бюджетен дефицит
  • равнище на правителствения дълг
  • равнище на инфлацията 

По-евтини трансгранични плащания

Европейската централна банка не само пази ценовата стабилност, но и гарантира, че трансграничните преводи в евро са възможно най-евтини за банките и техните клиенти.

За преводите на много големи суми ЕЦБ и националните централни банки са въвели система за плащания в реално време, наречена ТARGET2. С пускането в действие на TARGET2 — Securities през юни 2015 г. трансграничните сделки с ценни книжа в Европа също ще бъдат извършвани чрез единна платформа с оператор Евросистемата. Така сделките с ценни книжа ще станат по-сигурни и по-ефективни.

ЕЦБ и Европейската комисия работят съвместно по създаването на единна зона за плащания в евро (ЕЗПЕ, SEPA), за да могат повече хора да се възползват от по-ефективните и по-евтини плащания. В крайна сметка всички плащания в евро, както и да са извършени – чрез банков превод, директен дебит или карта – ще бъдат третирани по един и същ начин. Няма да има значение дали плащането е вътрешно или трансгранично. В момента ЕС работи по включването в системата и на кредитните трансфери и плащанията чрез директен дебит.

Нагоре

Икономическият и паричен съюз и еврото

Текстът еактуализиран през юни 2014 г.

Тази публикация е част от серията „Политиките на Европейския съюз“


Нагоре



Останете на линия

Twitter

  • Европейска комисия – Икономически и финансови въпросиEnglish (en)

Нагоре

Свързани теми

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?