You are here:

Икономически и парични въпроси

Страните от ЕС координират своите национални икономически политики, за да могат да си сътрудничат, когато са изправени пред предизвикателства като икономически и финансови кризи. Тази координация бе задълбочена в още по-голяма степен от 19-те страни, които приеха еврото за своя валута.

Всички страни от ЕС (независимо дали са във или извън еврозоната) са част от икономическия и паричен съюз (ИПС), който е рамка за икономическо сътрудничество, целяща стимулиране на създаването на работни места и устойчивия растеж, както и координиране на реакцията ни на световни икономически и финансови предизвикателства.

Координирана реакция на кризата от 2008 г.

От началото на икономическата и финансова криза през октомври 2008 г. националните правителства, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия работят заедно за:

  • възстановяване на финансовата стабилност и създаване на необходимите условия за растеж и заетост чрез координация на контрола и интервенциите и подпомагане на банките;
  • защита на спестяванията — чрез повишаване на националните гаранции за банковите сметки до минимум 100 000 евро на клиент и на банка;
  • запазване на потока от достъпни кредити за предприятията и домакинствата;
  • създаване на по-добра система за икономическо и финансово управление в ЕС.

За да се избегнат сериозни смущения в работата на банковата система, правителствата на страните от ЕС се притекоха на помощ на банките със спешна помощ в безпрецедентни размери. Между 2008 и 2011 г. в системата бяха налети 1,6 трилиона евро — равни на 13% от БВП на ЕС — под формата на гаранции или директни капиталови инжекции.

За да се запази финансовата стабилност на ЕС и да се премахне напрежението на пазарите на държавен дълг в еврозоната, ЕС създаде и спасителен механизъм за изпаднали в затруднение страни от еврозоната: Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) Избор на превод за предходната връзка   English (en) . ЕМС, който замести временни инструменти, съществували преди това, е най-голямата многостранна финансова институция в света, като разполага с реален кредитен капацитет до 500 млрд. евро.

В периода между 2011 г. и 2013 г. ЕС въведе и нови, по-строги правила (включително международен договор) за по-стриктен контрол върху публичния дълг и дефицитите, за да се гарантира, че разходите на правителствата не надхвърлят възможностите им.

Тези правила се основават на основния инструмент на ЕС за запазване на икономическа стабилност и спазване на бюджетна дисциплина — Пакта за стабилност и растеж, като укрепват прилагането му чрез:

  • обръщане на повече внимание на намаляването на високите равнища на държавен дълг.
  • подобряване на процедурата при прекомерен дефицит Избор на превод за предходната връзка   English (en) , така че тя да може да бъде задействана не само заради дефицит през определена година, но и заради по-дълбоки, основни тенденции по отношение на държавния дълг.
  • създаване на годишен цикъл за координиране на икономическите политики, ръководен от Комисията. Всяка година тя прави подробен анализ на плановете за икономически реформи на правителствата на страните от ЕС и им отправя препоръки за следващите 12-18 месеца.
  • по-стриктно прилагане на фискалните правила, което включва и значителни санкции за страни от еврозоната, които нарушават тези правила.
  • нови разпоредби за контрол на рискови икономически дисбаланси — като изкуствен ценови бум при активите (цени на жилищата, на ценни книжа и пр.) и отслабване на конкурентоспособността, както и вземане на мерки във връзка с тях, преди те да застрашат икономическата стабилност на дадена страна, еврозоната или на целия ЕС.

Още за реакцията на ЕС на кризата от 2008 г.

Ползите от еврото

Използвана от почти 340 млн. граждани на ЕС, единната валута е от полза за всички:

  • вече не е необходимо хората да обменят пари, когато пътуват или извършват стопанска дейност в рамките на еврозоната, и така се икономисват време и разходи за трансакции;
  • извършването на трансгранични плащания струва много по-малко (или е безплатно);
  • потребителите и предприятията могат да сравняват цените по-лесно, което от своя страна стимулира предприятията, чиито цени са високи, да ги намалят.

Членството в еврозоната е гаранция за ценова стабилност. ЕЦБ определя водещите лихвени проценти на равнища, целящи задържане на инфлацията в еврозоната близо до 2 %, но под това ниво. Банката също така управлява част от валутните резерви на еврозоната и може да се намесва на чуждестранните валутни пазари, за да влияе на обменния курс на еврото.

Поради големината и силата на еврозоната нейната валута е по-силна и по-стабилна, което осигурява по-добра защита на членовете на еврозоната от външни шокове и сътресения на валутния пазар в сравнение със защитата, която една отделна страна би могла да постигне.

Как страните от ЕС влизат в еврозоната

Очаква се всички страни от ЕС да въведат еврото, когато икономиките им бъдат готови за това, освен Дания и Обединеното кралство, за които официално бе приета клауза за неучастие.

За да влезе дадена страна в еврозоната, нейната валута трябва да има стабилен обменен курс в продължение на две години. Има и други строги условия относно:

  • лихвените проценти
  • бюджетния дефицит
  • равнището на държавния дълг
  • равнището на инфлацията

По-евтини трансгранични плащания

Европейската централна банка се грижи не само за ценовата стабилност, но и за това трансграничните преводи в евро към получатели в други страни от еврозоната да са възможно най-евтини за банките и техните клиенти.

За преводите на много големи суми ЕЦБ и националните централни банки са въвели система за плащания в реално време, наречена ТARGET2. С пускането в действие на TARGET2-Securities през юни 2015 г. сделките с ценни книжа в Европа също ще бъдат реализирани (по-безопасно и ефективно) чрез единна платформа, чийто оператор ще бъде Евросистемата (централните банки на страните от еврозоната и ЕЦБ).

ЕЦБ и Комисията също така полагат усилия целият континент да може да се възползва от по-ефективни и по-евтини плащания — чрез единната зона за плащания в евро (SEPA).

На практика това означава, че в 34 европейски страни Избор на превод за предходната връзка   English (en) всички плащания в евро (банкови преводи, директен дебит, карти и пр.) се извършват по абсолютно един и същи начин, независимо дали лицата се намират в една или в различни държави.