Икономически и парични въпроси


Страните от ЕС координират своите национални икономически политики, за да могат да си сътрудничат, когато са изправени пред предизвикателства като настоящата икономическа и финансова криза. Седемнадесет страни стигнаха още по-далеч в координацията, като приеха еврото за своя валута.

Всички страни от ЕС са част от икономическия и паричен съюз (ИПС) — рамката за икономическо сътрудничество. Общите цели са:

  • насърчаване на растежа, създаването на работни места и по-високо ниво на социално подпомагане за всички;
  • координиран отговор на глобалните икономически и финансови предизвикателства;
  • засилване на устойчивостта на страните от ЕС на външни въздействия.
Двойка изпраща пари по интернет © Imageselect

Изпращането на пари на учещи в чужбина младежи е по-евтино благодарение на ЕС.

Координиран отговор на кризата

От началото на настоящата икономическа и финансова криза през октомври 2008 г. националните правителства, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия работят заедно за:

  • възстановяване на стабилността и осигуряване на необходимите условия за растеж и създаване на работни места – като координират намесата и подпомагат банките;
  • защита на спестяванията чрез повишаване на националните гаранции за банковите сметки до минимум 100 000 евро на клиент и на банка;
  • запазване на отпускането на достъпни кредити за предприятията и домакинствата и
  • въвеждане на по-добра система за финансово управление.

Досега правителствата на страните от ЕС са изхарчили за спасяване на икономиката повече от 1,6 трилиона евро.

За да опази финансовата стабилност в Съюза и да намали напрежението на пазарите за дългови инструменти на държави от еврозоната, ЕС въведе защитна мярка за своите членки, изпитващи затруднения: понастоящем Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) замества предишни временни инструменти и е най-голямата международна финансова институция в света. Заедно със средствата от Международния валутен фонд (МВФ) той разполага с капацитет за финансова помощ за стабилизиране в размер до 750 млрд. евро. Днес механизмът е неразделна част от всеобхватната стратегия на ЕС за гарантиране на финансовата стабилност в еврозоната.

Карта, показваща страните, които използват еврото

Ползите от еврото

Фактът, че еврото е обща валута на голяма част от Европа улесни координирането на реакцията на ЕС на световната кредитна криза и осигури по-голяма стабилност, отколкото би била възможна иначе. Така например ЕЦБ бе в състояние да понижи лихвите за цялата еврозона (вместо всяка държава да определя свой лихвен процент), в следствие на което банките в ЕС сега вземат или отпускат заеми помежду си при еднакви условия.

Еврото се използва ежедневно от над 60 % от гражданите на ЕС. Единната валута е от полза за всички:

  • хората вече няма нужда да обменят пари, когато пътуват или извършват стопанска дейност в рамките на еврозоната, спестявайки време и разходи за трансакции;
  • извършването на трансгранични плащания струва много по-малко (или е безплатно);
  • потребителите и предприятията могат да сравняват цените по-лесно, което от своя страна насърчава предприятията, чиито цени са високи, да ги намалят.

Членството в еврозоната е гаранция за ценова стабилност. ЕЦБ определя водещите лихвени проценти на равнища, целящи задържане на инфлацията в еврозоната под 2 % в средносрочен план. Банката също така управлява валутните резерви на ЕС и може да се намесва на чуждестранните валутни пазари, за да влияе на обменния курс на еврото.

Евро за всички европейци

Очаква се страните от ЕС, които не част от еврозоната, да влязат в нея, когато икономиките им са готови за това. Страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., постепенно въвеждат еврото. Дания и Обединеното кралство остават извън еврозоната по силата на специално политическо споразумение.

За да влезе дадена страна в еврозоната, нейната валута трябва да е имала стабилен обменен курс в продължение на две години. Останалите критерии са свързани с лихвените проценти, бюджетния дефицит, равнището на инфлацията и на държавния дълг.

По-евтини трансгранични плащания

Европейската централна банка не само пази ценовата стабилност, но и гарантира, че трансграничните преводи в евро са възможно най-евтини за банките и техните клиенти.

За преводите на много големи суми ЕЦБ и националните централни банки са въвели система за плащания в реално време, наречена ТARGET2. В бъдеще тя ще предлага същите предимства и за сделките с ценни книжа.

ЕЦБ и Европейската комисия работят съвместно по създаването на единна зона за плащания в евро (SEPA), за да могат повече хора да се възползват от по-ефективните и по-евтини плащания. В крайна сметка всички плащания в евро, както и да са извършени – чрез банков превод, директен дебит или карта – ще бъдат третирани по един и същ начин. Няма да има значение дали плащането е вътрешно или трансгранично. В момента ЕС работи по включването на плащанията чрез директен дебит в обхвата на зоната.

Нагоре

Икономическият и паричен съюз и еврото

Публикувано през април 2013 г.

Тази публикация е част от серията „Политиките на Европейския съюз“


Нагоре


Видео


Останете на линия

Twitter

  • Европейска комисия – Икономически и финансови въпросиEnglish (en)

Нагоре

Свързани теми

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?