Икономически и парични въпроси

Всички страни от ЕС са част от икономическия и паричен съюз (ИПС) – рамката за икономическо сътрудничество. Общите цели са:

• насърчаване на растежа, създаването на работни места и по-високо ниво на социално подпомагане за всички;
• координиран отговор на глобалните икономически и финансови предизвикателства;
• засилване на устойчивостта на страните от ЕС на външни въздействия.

Координиран отговор на кризата

От началото на настоящата икономическа и финансова криза през октомври 2008 г. националните правителства, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия работят заедно за:

• възстановяване на стабилността и осигуряване на необходимите условия за растеж и създаване на работни места – като координират намесата и подпомагат банките;
• защита на спестяванията чрез повишаване на националните гаранции за банковите сметки до минимум 100 000 евро на потребител и на банка;
• запазване на отпускането на достъпни кредити за предприятията и домакинствата и
• въвеждане на по-добра система за финансово управление.

Досега правителствата на страните от ЕС са изхарчили за спасяване на икономиката повече от 1,6 трилиона евро.

За да опази финансовата стабилност в Съюза и да намали напрежението на пазарите за дългови инструменти на държави от еврозоната, ЕС въведе защитна мярка за своите членки, изпитващи затруднения: понастоящем Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) замества предишни временни инструменти и е най-голямата международна финансова институция. Заедно със средствата от Международния валутен фонд (МВФ) той разполага с капацитет за финансова помощ в размер до 750 млрд. евро. Днес механизмът е неразделна част от всеобхватната стратегия на ЕС за гарантиране на финансовата стабилност в еврозоната.

Ползите от еврото

Фактът, че еврото е обща валута на голяма част от Европа улесни координирането на реакцията на ЕС на световната кредитна криза и осигури по-голяма стабилност, отколкото би била възможна иначе. Така например ЕЦБ бе в състояние да понижи лихвите за цялата еврозона (вместо всяка държава да определя свой лихвен процент), в следствие на което банките в ЕС сега вземат или отпускат заеми помежду си при еднакви условия.

Еврото се използва ежедневно от над 60 % от гражданите на ЕС. Единната валута е от полза за всички:

• хората вече няма нужда да обменят пари, когато пътуват или извършват стопанска дейност в рамките на еврозоната, спестявайки време и разходи за трансакции;
• извършването на трансгранични плащания струва много по-малко (или е безплатно);
• потребителите и предприятията могат да сравняват цените по-лесно, което от своя страна насърчава предприятията, чиито цени са високи, да ги намалят.

Членството в еврозоната е гаранция за ценова стабилност. ЕЦБ определя водещите лихвени проценти на равнища, целящи задържане на инфлацията в еврозоната под 2 % в средносрочен план. Банката също така управлява валутните резерви на ЕС и може да се намесва на чуждестранните валутни пазари, за да влияе на обменния курс на еврото.

Евро за всички европейци

Очаква се страните от ЕС, които не са част от еврозоната, да влязат в нея, когато икономиките им са готови за това. Страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., постепенно въвеждат еврото. Дания и Обединеното кралство остават извън еврозоната по силата на специално политическо споразумение.

За да влезе дадена страна в еврозоната, нейната валута трябва да е имала стабилен обменен курс в продължение на две години. Останалите критерии са свързани с лихвените проценти, бюджетния дефицит, равнището на инфлацията и на държавния дълг.

По-евтини трансгранични плащания

Европейската централна банка не само пази ценовата стабилност, но и гарантира, че трансграничните преводи в евро са възможно най-евтини за банките и техните клиенти.

За преводите на много големи суми ЕЦБ и националните централни банки са въвели система за плащания в реално време, наречена ТARGET2. В бъдеще тя ще предлага същите предимства и за сделките с ценни книжа.

ЕЦБ и Европейската комисия работят съвместно по създаването на единна зона за плащания в евро (SEPA), за да могат повече хора да се възползват от по-ефективните и по-евтини плащания. В крайна сметка всички плащания в евро, както и да са извършени – чрез банков превод, директен дебит или карта – ще бъдат третирани по един и същ начин. Няма да има значение дали плащането е вътрешно или трансгранично. В момента ЕС работи по включването на плащанията чрез директен дебит в обхвата на зоната.

Нагоре

Институции и органи на ЕС

• Европейска комисия
  • Икономически и финансови въпроси
  • Бюджетна реформа
  • Основни факти за еврото
• Европейски парламент
  • Комисия по икономически и парични въпроси
• Съвет на Европейския съюз
  • Икономически и финансови въпроси
• Европейски икономически и социален комитет
  • Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
• Комитет на регионите
  • Комисия по икономическа и социална политика (ECOS)
• Европейска централна банка
  • Европейска централна банка

Възможности за финансиране

• Безвъзмездни средства
• Покани за участие в търгове (обществени поръчки)

Публикации, бюлетини и статистика

• Публикации
• Бюлетини
• Статистика

Законодателство

• Резюмета на закони на ЕС в областта на икономическите и паричните въпроси
• Действащо законодателство в областта на икономическите и паричните въпроси (пълни текстове)
• Договор за функционирането на Европейския съюз - членове 119—144 (икономическа и парична политика)