Навигационна пътека
Повече от половината от средствата за подпомагане на бедните страни идват от Европейския съюз и неговите страни членки, което го прави най-големият донор на помощи в света.
Но целта на политиката за развитие е не само осигуряване на чиста вода и пътища с настилка, колкото и важни да са те. Съюзът също така използва търговията, за да стимулира развитието, като отваря пазарите си за износа от бедни страни и като насърчава тези страни да търгуват повече помежду си.
През 2011 г. помощта на ЕС за развитие – т.е. комбинираната помощ от фондовете на ЕС и от бюджетите на отделните страни членки – достигна 53 млрд. евро.
Това представлява 0,42 % от брутния национален доход (БНД) на всички страни от ЕС и отрежда на Съюза ролята на най-щедрия донор на помощи в света. Все още са нужни съвместни усилия за постигане на целта, определена от Европейския съвет – 0.7 % от БНД до 2015 г.
Първата и най-важна цел на политиката за развитие на ЕС е изкореняването на бедността чрез използването на устойчив подход. Ключова роля в тази връзка играят приетите от световните лидери през 2000 г. със срок за постигане 2015 г. осем цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) на ООН. Тези цели варират от намаляване наполовина на крайната бедност и спиране на разпространението на ХИВ/СПИН до предоставяне на всеобщо начално образование.
Броят на живеещите в абсолютна бедност е спаднал с 600 млн. души от 1990 г., но напредъкът към постигане на други ЦХР не е твърде обещаващ. Сред най-трудните за постигане до 2015 г. цели са намаляването на смъртността сред майките и децата при раждания и осигуряването на чиста питейна вода. В тази връзка ЕС обеща 1 млрд. евро допълнително за тези ЦХР, напредъкът по които в 79 африкански, карибски и тихоокеански държави е най-бавен.
Европейският комисар по развитието Андрис Пиебалгс ще анализира бъдещето на глобалната програма за развитие след 2015 г. в рамките на групата на високо равнище на ООН, ръководена от генералния секретар на организацията Бан Ки Мун.
Програмата за промяна
е новият проект за политика на ЕС за развитие, подкрепен от ресорните министри от ЕС през 2012 г. В програмата е изложен нов подход към политиката за развитие, отразяващ промените в света, появата на нови донори и новите предизвикателства пред развиващите се страни.
Целта на новата политика е оказване на по-стратегическа, по-добре насочена и ориентирана към резултатите помощ. Тази политика има две основни направления:

Програмата на ЕС за продоволствена сигурност помага на хората в Авейл (Судан) да отглеждат ориз
В програмата за промяна помощта за развитие се насочва в три области:
Тя се стреми също така към повишаване на ефективността на помощта и използване на новаторски начини за осигуряване на финансиране – чрез съчетаване на заеми и безвъзмездни помощи – както и да гарантира, че всички политики на ЕС – за изменението на климата, селското стопанство или търговията – са съвместими с неговите цели за развитие.
През годините ЕС подкрепяше много страни в усилията им за изкореняване на бедността и изграждане на по-добро бъдеще за техните граждани. Често тези усилия са дългосрочни. Сред най-пресните примери за успех са:
Помощи за развитие, отпуснати от ЕС на различни страни
Целта на политиката за развитие на ЕС е да даде на хората в неравностойно положение в развиващите се страни възможност да контролират собственото си развитие. Това означава: