Външна политика и политика на сигурност


Европейският съюз има своя собствена, разработвана в продължение на дълги години външна политика и политика на сигурност, която му дава възможност да говори и действа като едно цяло по световни проблеми.

Действайки като единен съюз, 28-те страни членки имат много по-голяма тежест и влияние, отколкото ако действат индивидуално, следвайки 28 различни политики.

Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС бе укрепена с Договора от Лисабон, с който бе създаден постът върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. По същото време бе създадена европейска дипломатическа служба — Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Мир и сигурност

Ролята на външната политика и политиката на сигурност на ЕС се състои в опазване на мира и укрепване на международната сигурност, насърчаване на международното сътрудничество, развитие и укрепване на демокрацията и върховенството на закона и зачитане на правата на човека и на основните свободи.

Наблюдатели на избори от ЕС в избирателна секция в Сиера Леоне © ЕС

Наблюдатели на избори от ЕС в Сиера Леоне, 2012 г. ЕС подкрепя демокрацията и човешките права в целия свят

Дипломация и партньорство

ЕС играе ключова роля по редица международни въпроси – от глобалното затопляне до конфликта в Близкия изток. В основата на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС стои дипломацията. Подкрепена при необходимост от търговия, помощ, сигурност и отбрана, тя има за цел разрешаването на конфликти и постигането на международно разбирателство. Съюзът е най-големият донор на помощ за развитие в света и това му дава уникална възможност за сътрудничество с развиващите се страни.

Самите мащаби на 28-членния Европейски съюз – в икономическо, търговско и финансово отношение – го правят една от основните сили на световната сцена. Той е най-големият търговски блок, а еврото – втората по значимост валута в света. ЕС играе важна роля в международните дела, а неговата значимост нараства, тъй като страните членки все по-често вземат колективни решения в областта на външната политика.

ЕС поддържа партньорства с всички ключови световни сили, включително новите, всяка от които има свои виждания за света и свои интереси. Съюзът се стреми да гарантира, че неговите партньорства се основават на взаимни интереси и взаимна полза, както и че и двете страни имат както права, така и задължения.

ЕС провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай. Неговите отношения с тези и други страни обхващат много области, включително образование, околна среда, сигурност и отбрана, престъпност и човешки права.

Мироопазващи мисии

ЕС изпраща мироопазващи мисии в някои от най-горещите точки по света. През август 2008 г. с негова помощ бе постигнато прекратяване на огъня между Грузия и Русия, като Съюзът разположи свои наблюдатели, които да следят ситуацията (мисия на ЕС за наблюдение в Грузия English) и предостави хуманитарна помощ на прогонените от сраженията хора.

Съюзът играе водеща роля и на Балканите, където финансира проекти за подпомагане в седем държави, за да им помогне да изградят стабилни общества. През декември 2008 г. ЕС разположи в Косово 1900 души полицейски и правораздавателни сили (EULEX Kosovo English), за да помогне за спазването на закона и реда.

Офицер от мисията EULEX в Косово подава брошура на мъж в кола © ЕС

Офицер от мисията EULEX в Косово разпространява информация за ролята на ЕС във възстановяването на Западните Балкани

Средствата за намеса

ЕС няма постоянна армия. Вместо това в рамките на своята обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) той разчита на формирани за конкретни случаи от страните членки части за:

  • съвместни операции по разоръжаване;
  • хуманитарни и евакуационни мисии;
  • мисии за военни съвети и помощ;
  • мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
  • мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти.

Всички тези мисии могат да допринесат за борбата срещу тероризма, включително чрез подкрепата, оказвана на трети страни, за да се борят с тероризма на своя територия.

Офицери от EUPOL разговарят с дете в Афганистан © ЕС

В Афганистан ЕС подкрепя обучението на служители в полицията и правораздавателните органи.

През последното десетилетие ЕС е започнал 23 цивилни мисии и военни операции на 3 континента. Това стана в отговор на кризи – стабилизиране на мира след цунамито в Ачех, защита на бежанци в Чад, борба с пиратството във водите край Сомалия и Африканския рог English (en) français (fr) . Ролята на ЕС в областта на сигурността нараства.

От януари 2007 г. ЕС може да предприема бързи ответни операции с две паралелни бойни групи от по 1500 души и, ако се налага, да започва двете операции почти едновременно. Решенията за разполагане на тези сили се вземат от съответните министри от страните членки в рамките на Съвета на ЕС.

Контакти на изток

Освен с Русия, ЕС работи за укрепване на връзките си с Грузия, Армения, Азербайджан, Молдова, Украйна и Беларус. Войната между Русия и Грузия от август 2008 г., завършила с договорено с помощта на ЕС прекратяване на огъня и разполагане на мисия за наблюдение на ЕС в Грузия, породи опасения за стабилността на региона. ЕС предлага значително финансиране за тези страни, както и перспектива за споразумения за свободна търговия, ако предприемат политически и икономически реформи за укрепване на демокрацията.

По-тесни връзки: Средиземноморието и Близкият изток

След арабската пролет през 2011 г. ЕС даде ново начало на своята Европейска политика на съседство Deutsch (de) English (en) español (es) français (fr) hrvatski (hr) , за да изрази солидарността си с призоваващите за демокрация. Създадена с цел укрепване на отношенията на ЕС с неговите съседи на изток и юг, политиката предлага политическо асоцииране, икономическа интеграция и повишена мобилност. С подновяването на тази политика ЕС обеща повече подкрепа на тези свои съседи, които се ангажират с политически и икономически реформи, както и засилване на взаимодействието с хората от съседните страни.

Съставена е работна група ЕС-Тунис, която да координира европейската и международната подкрепа за страната, извършваща преход към демокрация и промени в икономиката си. През ноември 2012 г. работа започна друга подобна работна група — ЕС-Египет.

ЕС предлага подкрепа и за международните усилия за постигане на мир в Близкия изток. Целта на ЕС е постигане на двустранно споразумение за съвместно съществуване на Палестинската държава и Израел. Съюзът работи заедно с ООН, САЩ и Русия, с които формират т. нар. „Квартет“, за насърчаване на двете страни да постигнат споразумение.

ЕС играе също толкова активна роля в Иран, където води преговори за насърчаване на страната да намали мащабите на ядрената си програма.

Азия и Латинска Америка

Европейският съюз засилва отношенията с регионални групи, по-специално в Азия и Латинска Америка. С бързо развиващите се свои азиатски партньори ЕС създаде „засилено партньорство“ – споразумения, при които има баланс между икономическите, политическите, социалните и културните елементи на отношенията.

Бъдещи членове на ЕС: Балканите

През юли 2013 г. Хърватия стана 28-ият член на ЕС, докато Бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия са официално признати за страни кандидатки за членство в Съюза. Албания и Босна и Херцеговина са подали заявления за членство.

Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., но все още няма международно споразумение за неговия статут. ЕС активно търси дипломатическо решение чрез диалог между Прищина и Белград, като междувременно предоставя практическа помощ.

Вземане на решения в областта на външната политика на ЕС

Окончателните решения в ЕС се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 28-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката.

Върховният представител на ЕС Катрин Аштън се ръкува с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун © ЕС

Върховният представител на ЕС Катрин Аштън се среща с генралния секретар на ООН Бан Ки Мун - подкрепа за мира чрез многостранно сътрудничество

Ролята на върховния представител Катрин Аштън е да внесе повече последователност във външната политика на ЕС. В съответствие с това тя председателства месечните заседания на Съвета по външни въпроси, в който участват министрите на външните работи на 28-те страни членки. Върховният представител присъства на Европейския съвет и докладва по външнополитическите въпроси.

Повечето решения в областта на външната политика и политиката на сигурност се вземат с единодушие, тоест всички страни от ЕС трябва да са съгласни с дадено решение.

Ролята на Службата за външна дейност (ЕСВД) е да помага за изпълнението на задълженията на върховния представител. Тя действа като дипломатическа служба на ЕС с мрежата си от над 140 делегации и служби по света, отговарящи за отстояването и защитата на европейските интереси.

Нагоре

Нагоре



Останете на линия

Facebook

  • Европейски инструмент за съседство и партньорство – информационен центърEnglish (en)

Twitter

  • Европейски инструмент за съседство и партньорство – информационен центърEnglish (en)

Нагоре

Свързани теми

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?