Външна политика и политика на сигурност


Външната политика и политиката на сигурност на ЕС, която се развива постепенно в течение на много години, дава възможност на Съюза да говори и действа като едно цяло по световни проблеми. Възможността за съвместни действия осигурява на 28-те страни от ЕС далеч по-голямо влияние, отколкото биха имали, ако всяка от тях следваше своя собствена политика.

Договорът от Лисабон от 2009 г. укрепи тази област на политиката чрез създаването на

Мир и сигурност

Целите на външната политика и политиката на сигурност на ЕС са:

  • опазване на мира и укрепване на международната сигурност,
  • насърчаване на международното сътрудничество,
  • развитие и консолидиране на
    - демокрацията,
    - върховенството на закона,
    - спазването на правата на човека и основните свободи.

Дипломация и партньорство

Наблюдател на избори от ЕС в избирателна секция в Пакистан през 2013 г. — © ЕС

Наблюдатели на избори от ЕС по време на общите избори в Пакистан през 2013 г.

ЕС е основно действащо лице в редица случаи — като се започне от ядрената програма на Иран и стабилизирането на Сомалия и Африканския рог и се стигне до глобалното затопляне. Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, чиято цел е разрешаване на конфликти и постигане на международно разбирателство, се основава на дипломацията; често търговията, хуманитарната помощ, сигурността и отбраната играят допълваща роля.

Като най-голям донор на средства за развитие в света, ЕС се ползва с уникално благоприятна позиция за сътрудничество с развиващите се страни.

Самата демографска и икономическа „тежест“ на 28-членния блок го прави водеща сила. ЕС е най-големият търговски блок, а еврото – втората по значимост валута в света. Тенденцията към съвместни решения в областта на външната политика укрепва позициите на ЕС.

Съюзът поддържа партньорства с основните действащи лица на световната сцена, включително с бързо развиващите се нови икономики. Той се стреми да гарантира, че тези отношения се основават на взаимни интереси и ползи, при което и двете страни имат права и задължения.

ЕС провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай. Неговите международни отношения обхващат:

  • образование,
  • околна среда,
  • сигурност и отбрана,
  • престъпност,
  • човешки права.

Мироопазващи мисии

ЕС изпраща мироопазващи мисии в някои от най-горещите точки по света. През август 2008 г. с негова помощ бе постигнато прекратяване на огъня между Грузия и Русия, като Съюзът разположи свои наблюдатели, които да следят ситуацията (мисия на ЕС за наблюдение в Грузия RUEnglish) и предостави хуманитарна помощ на разселените заради сраженията хора.

На Балканите ЕС финансира проекти, чиято цел е да се помогне на 7-те държави от региона да изградят стабилни общества. Силна полицейска и правораздавателна мисия (EULEX Косово SREnglish) помага да се гарантират законността и редът в страната.

Средствата за намеса

Офицер от мисията EULEX в Косово подава брошура на мъж в кола © ЕС

EULEX разпространява информация за ролята на ЕС във възстановяването на Балканите

ЕС няма постоянна армия. Вместо това в рамките на своята обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) françaisEnglish той разчита на формирани за конкретни случаи от страните членки части за:

  • съвместни операции по разоръжаване;
  • хуманитарни и евакуационни мисии;
  • мисии за военни съвети и помощ;
  • мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
  • управление на кризи, например мироопазващи мисии и стабилизиране след конфликти.

От 2003 г. насам ЕС е извършил около 30 граждански мисии и военни операции на 3 континента. Всички те са извършени в отговор на кризи:

  • укрепване на мира в Индонезия след вълната цунами;
  • защита на бежанци в Мали и Централноафриканската република;
  • борба с пиратството покрай бреговете на Сомалия и Африканския рог françaisEnglish.

Ролята на ЕС в областта на сигурността нараства.

От януари 2007 г. ЕС е в състояние да извършва операции за бързо реагиране с 2 паралелни бойни групи, всяка от които се състои от 1500 души. При необходимост почти едновременно могат да бъдат започнати две операции. Решенията за разполагане на тези сили се вземат от съответните министри от страните членки в рамките на Съвета на ЕС.

Партньорство на изток

С разширяването на ЕС страните от Източна Европа и Южен Кавказ стават по-близки негови съседи. Тяхната сигурност, стабилност и просперитет все повече се отразяват на нашите. По-тясното сътрудничество между ЕС и неговите партньори от Източна Европа — Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна — е основен елемент във външните отношения на ЕС.

По-тесни връзки: Средиземноморие и Близък изток

Афганистански полицайки по време на обучение, като една от тях разговаря с полицайка от EUPOL — © ЕС

Курс по изграждане на лидерски качества за жени полицаи в полицейския колеж в Афганистан

След арабската пролет през 2011 г. ЕС възобнови своята Европейска политика за съседство DeutschEnglishfrançais, за да изрази солидарността си с призоваващите за демокрация хора. Създадена с цел укрепване на отношенията на ЕС с неговите съседи на изток и юг, политиката предлага:

  • политическо асоцииране,
  • икономическа интеграция,
  • повишена мобилност на хората.

ЕС продължава да подкрепя прехода към демокрация в Северна Африка и Близкия изток, въпреки голямата политическа нестабилност и изпитващите затруднения икономики.

Работна група ЕС-Тунис координира европейската и международната помощ за Тунис по пътя на страната към демокрация и по-силна икономика. През ноември 2012 г. бе създадена друга подобна работна група — ЕС-Египет.

ЕС подкрепя международните усилия за мир в Близкия изток по различен начин. Той поддържа двустранното уреждане на въпроса и съвместното съществуване на палестинската държава и Израел. ЕС, ООН, САЩ и Русия (наричани „Квартетът“) работят заедно за насърчаване на постигането на споразумение между двете страни.

В началото на 2013 г. иранската ядрена програма бе един от най-силните източници на напрежение в международен план. Сключеното през ноември историческо споразумение с международната общност бе първа стъпка към решаване на проблема. Това бе признание за ролята на ЕС във воденето на мирни преговори от името на международната общност.

Азия и Латинска Америка

Европейският съюз засилва отношенията си с регионални групи в Азия и Латинска Америка. С бързо развиващите се свои азиатски партньори ЕС създаде „засилено партньорство“ – споразумения, които съчетават икономически, политически, социални и културни елементи.

Бъдещи членове на ЕС: Балканите

През юли 2013 г. Хърватия стана 28-ят член на ЕС, докато Бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия са официално признати за страни кандидатки за членство в Съюза. Албания и Босна и Херцеговина са подали заявления за членство.

През 2013 г. бе постигнат пробив в диалога между Сърбия и Косово. Въпреки че Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., неговият международен статут остава неопределен. Благодарение на ангажимента на ЕС да посредничи в преговорите, двете страни постигнаха знаково споразумение през април 2013 г. Това бе доказателство за постоянството на бившия върховен представител Катрин Аштън и на министър-председателите на Сърбия и Косово и за силния ангажимент на ЕС към мира и помирението в Западните Балкани. Това показа също така, че хората и страните в Европа продължават да се стремят към по-близки връзки с ЕС.

Вземане на решения в областта на външната политика на ЕС

Окончателните решения в ЕС се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 28-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката.

Снимка на Федерика Могерини в Европейския парламент

Федерика Могерини, Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Задачата на върховния представител е да направи външната политика и политиката за сигурност на ЕС по-последователни. В съответствие с това тя председателства месечните заседания на Съвета по външни въпроси (в него участват министрите на външните работи на 28-те страни членки). Върховният представител присъства също така на заседанията на Европейския съвет и докладва по въпросите на външните работи.

Повечето решения в областта на външната политика и политиката за сигурност изискват съгласието на всички страни от ЕС.

Задачата на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е да подпомага дейността на върховния представител. ЕСВД действа като дипломатическа служба на ЕС. Чрез мрежа от над 139 делегации и служби по целия свят се насърчават и защитават европейските ценности и интереси.

Нагоре

Нагоре



Останете на линия

Facebook

  • Европейски инструмент за съседство и партньорство – информационен центърEnglish (en)

Twitter

  • Европейски инструмент за съседство и партньорство – информационен центърEnglish (en)

Нагоре

Свързани теми

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?