You are here:

Външна политика и политика на сигурност

Външната политика и политиката на сигурност на ЕС, които се развиват постепенно в течение на много години, дават възможност на Съюза да говори и да действа като едно цяло по световни проблеми. Възможността за съвместни действия осигурява на 28-те страни от ЕС далеч по-голямо влияние, отколкото биха имали, ако всяка от тях следваше своя собствена политика.

С Договора от Лисабон от 2009 г. тази област на политиката бе укрепена чрез създаване на:

Мир и сигурност

Целите на външната политика и политиката на сигурност на ЕС са:

  • опазване на мира и укрепване на международната сигурност,
  • насърчаване на международното сътрудничество,
  • развитие и консолидиране на:
    • демокрацията,
    • върховенството на закона,
    • спазването на правата на човека и основните свободи.

Дипломация и партньорство

ЕС играе важна роля по редица въпроси — от ядрената програма на Иран и стабилизирането на Сомалия и Африканския рог до глобалното затопляне. Неговата външна политика и политика за сигурност, чиято цел е разрешаване на конфликти и насърчаване на международното разбирателство, се основават на дипломацията. Търговията, хуманитарната помощ, сигурността и отбраната често играят допълваща роля.

Като най-голям донор на средства за развитие в света, ЕС има уникална позиция за сътрудничество с развиващите се страни.

Самата демографска и икономическа тежест на 28-членния съюз го прави водеща сила. Той е най-големият търговски блок, а еврото — втората по значимост валута в света. Тенденцията към съвместни решения в областта на външната политика укрепва позициите на ЕС.

Съюзът поддържа партньорства с основните участници на световната сцена, включително с бързо развиващите се сили. Той се стреми тези отношения да се основават на взаимни интереси и ползи. ЕС провежда редовни срещи на високо равнище с Индия, Канада, Китай, Русия, САЩ и Япония. Неговите международни отношения обхващат:

  • образованието,
  • околната среда,
  • сигурността и отбраната,
  • престъпността,
  • правата на човека.

Мироопазващи мисии

ЕС изпраща мироопазващи мисии в някои от най-горещите точки по света. През август 2008 г. с негова помощ бе постигнато прекратяване на огъня между Грузия и Русия, като Съюзът изпрати свои наблюдатели, които да следят ситуацията (мисия на ЕС за наблюдение в Грузия Избор на превод за предходната връзка   English (en) ) и предостави хуманитарна помощ на хората, разселени заради сраженията.

В Косово силна полицейска и съдебна мисия (EULEX Косово Избор на превод за предходната връзка   English (en) ) помага да се гарантират законността и редът в страната.

Средства за намеса

ЕС няма постоянна армия. Вместо това в рамките на своята обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) той разчита на военни части, формирани за конкретни случаи от страните членки, за:

  • съвместни операции по разоръжаване;
  • хуманитарни и спасителни мисии;
  • мисии за военни съвети и помощ;
  • мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
  • управление на кризи, например мисии за възстановяване на мира и стабилизиране след конфликти.

От 2003 г. насам ЕС е извършил около 30 граждански мисии и военни операции на 3 континента. Всички те са извършени в отговор на кризи:

  • укрепване на мира в Индонезия след цунамито;
  • защита на бежанци в Мали и Централноафриканската република;
  • борба с пиратството край бреговете на Сомалия и Африканския рог.

ЕС вече играе важна роля в областта на сигурността.

От януари 2007 г. ЕС е в състояние да извършва операции за бързо реагиране с 2 паралелни бойни групи, всяка от които се състои от 1500 души. При необходимост почти едновременно могат да бъдат започнати две операции. Решенията за използване на тези сили се вземат от съответните министри от страните членки в рамките на Съвета на ЕС.

По-тесни връзки с нашите съседи: Европейска политика за съседство

Европейската политика за съседство (ЕПС) определя отношенията на ЕС с 16 от неговите южни и източни съседи.

На юг: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина (това наименование не предполага признаване на Палестина като държава и не засяга позициите относно признаването на Палестина като държава), Сирия и Тунис.

На изток: Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

Създадена с цел укрепване на отношенията на ЕС с неговите съседи, политиката предлага:

  • политическо асоцииране,
  • икономическа интеграция,
  • по-голяма мобилност на хората.

С разширяването на ЕС страните от Източна Европа и Южен Кавказ станаха наши по-близки съседи. Тяхната сигурност, стабилност и просперитет все повече се отразяват на нашите. През 2009 г. бе дадено началото на съвместна политическа инициатива — Източното партньорство — с цел задълбочаване на отношенията между ЕС и неговите 6 източни съседа. По-тясното сътрудничество между ЕС и неговите партньори от Източна Европа — Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна — е основен елемент във външните отношения на ЕС.

След Арабската пролет ЕС поднови своята Европейска политика за съседство, за да предостави по-добра подкрепа на партньорите, извършващи реформи за постигане на демокрация, върховенство на закона и зачитане на човешките права. Тя има за цел насърчаване на приобщаващо икономическо развитие в тези страни и на създаване на партньорства с различни групи и организации успоредно с отношенията на ЕС с правителствата.

ЕС също така помага на съседните държави, изправени пред конфликти и кризи. Той е най-големият донор на помощ за жертвите на кризата в Сирия, като е предоставил над 3,2 млрд. евро от 2011 г. насам. ЕС се опитва да помогне и на Либия в настоящата трудна политическа ситуация и влошено състояние сигурността.

ЕС продължава да подкрепя международните усилия за постигане на мир в Близкия изток. Той подкрепя решение, при което съвместно да съществуват две държави — палестинска държава и Израел. ЕС, ООН, САЩ и Русия (наричани „Квартетът“) работят заедно за насърчаване на двете страни да постигнат споразумение. Те също така работят в тясно сътрудничество с регионални партньори за намиране на мирно решение на конфликта.

Иранската ядрена програма е един от най-силните източници на напрежение в международен план. Сключеното през ноември 2013 г. историческо споразумение с международната общност бе първа стъпка към решаване на проблема. Това бе признание за ролята на ЕС във воденето на мирни преговори от името на международната общност.

Азия и Латинска Америка

Европейският съюз засилва отношенията си с регионални групи в Азия и Латинска Америка. Със своите бързо развиващи се азиатски партньори ЕС създаде „засилени партньорства“ – споразумения, които съчетават икономически, политически, социални и културни елементи. Също така той твърдо подкрепя регионалната интеграция в двата региона.

Западни Балкани

Страните от Западните Балкани проявяват интерес към членство в ЕС.

Държава Статус
Хърватия Присъедини се към ЕС като 28-мия член през юли 2013 г.
Черна гора, Сърбия Участват в преговори за членство
Бивша югославска република Македония Комисията препоръча започване на преговори
Албания Съветът одобри молбата за членство, с което Албания стана „страна кандидатка“
Босна и Херцеговина, Косово Потенциални кандидати

Въпреки че Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., неговият международен статут остава неопределен. Благодарение на ангажимента на ЕС да посредничи в преговорите, двете страни постигнаха знаково споразумение през април 2013 г. Това бе свидетелство за ангажираността на техните министър-председатели и на бившия върховен представител, Катрин Аштън, за нормализиране на отношенията. То също така показва твърдия ангажимент на ЕС за постигане на помирение в Западните Балкани.

Вземане на решения в областта на външната политика на ЕС

Главният орган за вземане на решения на ЕС е Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 28-те страни от Съюза. Той заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката.

Ролята на върховния представител е да направи външната политика и политиката за сигурност на ЕС по-последователни. Той председателства месечните заседания на Съвета по външни работи (в него участват министрите на външните работи на 28-те страни от ЕС). Върховният представител също така присъства на заседанията на Европейския съвет и докладва по въпросите на външните работи.

Повечето решения в областта на външната политика и политиката за сигурност изискват съгласието на всички страни от ЕС.

Ролята на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е да подпомага дейността на върховния представител. Тя изпълнява функциите на дипломатическа служба на ЕС. Чрез мрежа от над 139 делегации и служби по целия свят се насърчават и защитават европейските ценности и интереси.