Селско стопанство


Селскостопанската политика на ЕС — Общата селскостопанска политика (ОСП) има много цели: тя не само помага на фермерите да произвеждат храни, но и допринася за опазване на околната среда, подобряване на хуманното отношение към животните и поддържане на жизнени селски общности.

Акцент върху качеството и устойчивостта

Сирене пармезан © Van Parys Media

Автентичното сирене „Пармезан“ е носител на знак за качество на ЕС.

Селскостопанската политика на ЕС се разви значително от 60-те години на ХХ век, за да помогне на фермерите да се справят с новите предизвикателства. Днес акцентът пада върху:

  • даване на възможност на фермерите да произвеждат достатъчно количество безопасни, висококачествени храни (зърнени култури, месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци, вино и др.) за европейските потребители, да допринасят за диверсифициране на икономиката на селските райони и да се грижат за околната среда и селскостопанските животни в съответствие с най-високите стандарти
  • подпомагане на информирания избор на храна от потребителите чрез доброволни схеми за знак на ЕС за качество. Този знак, посочващ географския произход, използването на традиционни съставки или методи (включително органични), също допринася селскостопанските продукти от ЕС да бъдат конкурентоспособни на световните пазари
  • насърчаване на иновациите в земеделието и преработката на храните (с помощта на изследователски проекти на ЕС), за да се повиши производителността и да се намали въздействието върху околната среда, например като се използват вторични растителни продукти и отпадни продукти за производството на енергия
  • насърчаване на справедливите търговски отношения с развиващите се страни чрез премахване на експортните субсидии за селскостопански продукти и улесняване на износа на продукция от развиващите се страни за ЕС.
Пазар © Bilderbox

Правото на избор на справедлива цена е основен принцип на политиката на ЕС в областта на селското стопанство.

С поглед към бъдещето

Сред предизвикателствата в бъдеще са необходимостта от удвояване на световното производство на храни до 2050 г., за да се отговори на увеличаването на населението и на повишената консумация на месо от страна на по-заможните потребители, като в същото време се вземат предвид последиците от изменението на климата (загуба на биоразнообразие, влошаване на състоянието на почвата и качеството на водата).

В отговор на тези предизвикателства и на желанията на европейските граждани при реформите от 2013 г. акцентът на селскостопанската политика на ЕС бе изместен към:

  • екологични земеделски практики
  • иновации, научни изследвания и разпространяване на знания
  • по-справедлива система за подкрепа на фермерите
  • засилване на позициите на фермерите в хранителната верига.

Важна част от бюджета на ЕС

Селското стопанство е област от политиката, в която страните от ЕС са се договорили изцяло да обединят отговорностите си, заедно с голяма част от публичното финансиране. Затова вместо селскостопанските разходи да бъдат управлявани от отделните държави, те се управляват от ЕС. 

Идеята е да се гарантират сигурни и безопасни доставки на храни за европейците във всички страни от ЕС. Същевременно фермерите получават помощ, за да модернизират фермите си и да се справят с предизвикателства като неблагоприятни климатични условия и пазарни кризи.

Делът на селскостопанските разходи в бюджета на ЕС спадна рязко от пиковото си равнище — близо 70 % — през 70-те години на ХХ век до около 40 % днес. Това отразява както нарастването на другите отговорности на ЕС, така и икономиите в резултат на реформите. От 2004 г. в ЕС влязоха 13 нови страни членки, а разходите за селско стопанство изобщо не бяха увеличени.

Нагоре

Селско стопанство

Текстът е актуализиран през април 2014 г.

Тази публикация е част от серията „Политиките на Европейския съюз“


Нагоре



Останете на линия

Facebook

  • Европейска комисия – Селско стопанствоEnglish (en)

Нагоре

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?