Селско стопанство


Общата селскостопанска политика на ЕС има много цели:

  • подпомагане на фермерите да произвеждат достатъчно храна за Европа
  • гарантиране на безопасността на храната (например чрез проследяване)
  • предпазване на фермерите от прекомерна нестабилност на цените и пазарни кризи
  • подпомагане на инвестициите в модернизиране на стопанствата
  • поддържане на жизнеспособни селски общности с диверсифицирана икономика
  • създаване и поддържане на работни места в хранително-вкусовата промишленост
  • опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

Промени в селскостопанската политика

Селскостопанската политика на ЕС претърпя значително развитие през последните десетилетия, за да помогне на селскостопанските производители да посрещнат нови предизвикателства и за да отвърне на променящите се обществени нагласи. След последователни реформи днес селските стопани адаптират продукцията си към търсенето на пазара, а не към решения, взети в Брюксел.

Последните реформи от 2013 г. бяха насочени към:

  • по-екологични земеделски практики
  • научни изследвания и разпространяване на знания
  • по-справедлива система за подкрепа на фермерите
  • засилване на позициите на фермерите в хранителната верига.

Други важни аспекти са:

  • подпомагане на информирания избор на храна от страна на потребителите чрез схеми на ЕС за знак за качество. Този знак, посочващ географския произход и използването на традиционни съставки или методи (включително органично земеделие), също допринася селскостопанските продукти от ЕС да бъдат конкурентоспособни на световните пазари
  • насърчаване на иновациите в земеделието и преработката на храните (с помощта на изследователски проекти на ЕС), за да се повиши производителността и да се намали въздействието върху околната среда, например като се използват вторични растителни продукти и отпадни продукти за производството на енергия
  • насърчаване на справедливите търговски отношения с развиващите се страни чрез премахване на експортните субсидии за селскостопански продукти и улесняване на износа на продукция от развиващите се страни за ЕС.

Бъдещи предизвикателства

Световното производство на храни трябва да се удвои до 2050 г., за да се отговори на увеличаването на населението и на повишената консумация на животински продукти от страна на по-заможните потребители, като в същото време се вземат предвид последиците от изменението на климата (загуба на биоразнообразие, влошаване на състоянието на почвата и качеството на водата).

Ние предоставяме съвети за инвестициите и иновациите на фермерите, за да им помогнем да се справят с тази задача.

Финансиране на европейското селско стопанство

Селското стопанство е област от политиката, в която страните от ЕС са се договорили изцяло да обединят отговорностите си и необходимото публично финансиране. Така вместо всяка държава да управлява политиката и финансовото подпомагане поотделно, това се върши на равнище ЕС като цяло.

Делът на селскостопанските разходи в бюджета на ЕС е спаднал рязко от пиковото си равнище — близо 70 % — през 70-те години на ХХ век до около 38 % днес. Това отразява както нарастването на другите отговорности на ЕС, така и икономиите в резултат от реформите. От 2004 г. насам например 13 нови държави са се присъединили към ЕС, без разходите за селско стопанство да се увеличат.

Нагоре

Селско стопанство

Текстът е актуализиран през ноември 2014 г.

Тази публикация е част от серията „Политиките на Европейския съюз“


Нагоре



Останете на линия

Facebook

  • Европейска комисия – Селско стопанствоEnglish (en)

Нагоре

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?