Селско стопанство

Общата селскостопанска политика на ЕС има много цели: тя не само помага на фермерите да произвеждат храни, но и допринася за опазване на околната среда, подобряване на хуманното отношение към животните и поддържане на жизнени селски общности.

Акцент върху качеството, а не върху количеството...

Автентичното сирене „Пармезан“ е носител на знак за качество на ЕС.

С годините селскостопанската политика на ЕС промени своята насоченост, тъй като и условията в Европа се промениха. Днес акцентът пада върху:

даване на възможност на фермерите да произвеждат достатъчно безопасни, висококачествени храни (зърнени култури, месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци, вино и др.) за европейските потребители, да допринасят за диверсифициране на икономиката на селските райони и да се грижат за околната среда и своите животни в съответствие с най-високите стандарти
поддържане на информирания избор на храна от потребителите чрез доброволни схеми на ЕС за знак за качество. Този знак, посочващ географския произход, използването на традиционни съставки или методи (включително органични), също допринася селскостопанските продукти от ЕС да бъдат конкурентоспособни на световните пазари
насърчаване на иновациите в земеделието и преработката на храните (с помощта на изследователски проекти на ЕС), за да се повиши производителността и да се намали въздействието върху околната среда, например като се използват вторични растителни продукти и отпадни продукти за производството на енергия
стимулиране на справедливата търговия с развиващи се страни – като се намаляват субсидиите на ЕС за износа на селскостопански продукти, което улеснява развиващите се страни да продават произведеното от тях.

Правото на избор на справедлива цена е основен принцип на политиката на ЕС в областта на селското стопанство.

С поглед към бъдещето

Сред предизвикателствата в бъдеще са необходимостта от удвояване на световното производство на храни до 2050 г., за да се отговори на увеличаването на населението и на повишената консумация на месо от страна на по-заможните потребители, като се имат предвид последиците от изменението на климата (загуба на биоразнообразие, влошаване на състоянието на почвата и качеството на водата).

В отговор на тези предизвикателства и на желанията на европейските граждани, акцентът на селскостопанската политика на ЕС от 2013 г. ще се измести към:

устойчиви земеделски практики
иновации, научни изследвания и разпространяване на знанието
по-честна система за подкрепа на европейските фермери.

Защо толкова голяма част от бюджета на ЕС отива за подкрепа на селското стопанство

Селскостопанската политика се управлява по-централно — на европейско равнище — в сравнение с останалите политики. Това означава, че парите, които вашето национално правителство би похарчило за селско стопанство, вместо това се управляват от ЕС.

Въпреки това делът на разходите за селско стопанство в бюджета на ЕС спада рязко (от пиковото равнище от почти 70 % през 70-те години на ХХ век до около 40 % в момента). Това отразява както нарастването на другите отговорности на ЕС, така и икономиите в резултат от реформите. От 2004 г. в ЕС влязоха 12 нови страни членки, а разходите за селско стопанство изобщо не бяха увеличени.

Нагоре

Институции и органи на ЕС

Европейска комисия
- Земеделие и развитие на селските райони
Европейски парламент
- Комисия по земеделието и развитието на селските райони
Съвет на Европейския съюз
- Селско стопанство и рибарство
Европейски икономически и социален комитет
- Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Комитет на регионите
- Комисия по природни ресурси (NAT)
Агенции на ЕС
- Европейски орган за безопасност на храните
- Служба на Общността за сортовете растения
- Европейска агенция за околната среда (ЕАОС)