Взаимно признаване на финансови санкции, като някои ускорени глоби

Улесняването на изпълнението на финансови санкции при трансгранични случаи, независимо в коя част на ЕС може да са наложени, помага да се гарантира равно третиране на гражданите на ЕС.

АКТ

Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции

ОБОБЩЕНИЕ

Улесняването на изпълнението на финансови санкции при трансгранични случаи, независимо в коя част на ЕС може да са наложени, помага да се гарантира равно третиране на гражданите на ЕС.

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА РАМКОВОТО РЕШЕНИЕ?

Рамковото решение въвежда специфични мерки, по силата на принципа на взаимното признаване, което позволява съдебен или административен орган да предаде финансова санкция директно към орган в друга държава от ЕС и тази санкция да се признае и изпълни без допълнителни формалности.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Настоящото рамково решение се прилага за всички престъпления, за които може да се наложат санкции и двойна наказуемост (т.е. когато престъплението съществува съгласно законодателството както на решаващата държава, така и на изпълняващата държава), проверките са отменени във връзка с 39 изброени престъпления, като например:

• участие в престъпна организация;
• тероризъм;
• трафик на хора, оръжие и противозаконно отнети превозни средства;
• мошеничество (получаване на пари или имущество чрез измама);
• изнасилване;
• нарушения на правилата за движение.

Санкциите трябва да се налагат от съдебни или административни органи на държава от ЕС и са в резултат на влязло в сила решение, т.е. няма възможност решението да се обжалва.

При изпращане на решението, налагащо финансовата санкция, държавата от ЕС, която налага санкцията, трябва да изпрати сертификат, написан на езика на държавата от ЕС, която ще изпълнява решението.

Решението се изпраща на компетентните органи на държавата от ЕС, когато физическото или юридическото лице (компания) притежава имущество или доходи, обичайно пребивава или, в случай на юридическо лице, има регистрирано седалище.

Държавата от ЕС, на която е изпратено решението, може да откаже да го изпълни, ако не е представен сертификат, сертификатът е непълен или очевидно не съответства на решението. Тя също може да откаже изпълнението на решението в определен брой случаи, включително когато:

• решението е постановено по отношение на същите деяния в изпълняващата държава или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата държава и, в последния случай, е била изпълнена;
• това решение се отнася до деяние, което не е нито вписано като престъпление в рамковото решение, нито съставлява престъпление съгласно националното законодателство на изпълняващата държава;
• изпълнението на решението е погасено по давност (т.е. срокът за неговото изпълнение е изтекъл) съгласно законодателството на изпълняващата държава и се отнася до деяния, които попадат под юрисдикцията на тази държава съгласно нейното законодателство;
• решението е било наложено на лице, което не е могло да бъде подведено под наказателна отговорност поради възрастта му съгласно законодателството на изпълняващата държава;
• решението предвижда финансовата санкция да е под 70 EUR или равностойността им.

Изпълнението на решението се урежда от законодателството на изпълняващата държава. Изпълняващата държава също може:

• да реши да намали размера на финансовата санкция до размер, предвиден от националния закон, при условие че деянията не са извършени на територията на решаващата държава;
• да наложи лишаване от свобода или други санкции, предвидени от националното законодателство, които заместват невъзстановяване на финансовата санкция.

Амнистия, помилване и преразглеждане на присъдата може да се дадат както от решаващата държава, така и от изпълняващата държава.

За допълнителна информация, вж.:

• Финансови санкции на уебсайта на Европейската комисия
• Взаимно признаване на финансови санкции на портала на Европейския електронен съд

последно актуализация 19.06.2015