RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 22 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Компетентност, приложимо право и европейско удостоверение в областта на наследяването

Настоящият регламент хармонизира правилата относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, както и признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в тази област. Той въвежда и европейско удостоверение за наследство, предназначено да се използва от наследници, заветници и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, за да докажат правното си положение или да упражнят правата си в друга европейска държава.

АКТ

Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

ОБОБЩЕНИЕ

Настоящият регламент се прилага при наследяването в случай на смърт. Той не е приложим по данъчни, митнически или административни въпроси.

Компетентност

Съдилищата на държавата от ЕС на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло. Когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държава от ЕС, съдилищата на държавата от ЕС по местонахождение на активите на наследственото имущество са компетентни да се произнесат относно наследството, при условие че починалият:

  • е бил неин гражданин към момента на смъртта си; или
  • предишното му обичайно местопребиваване е било в същата държава от ЕС, при условие че към момента на сезирането на съда са изтекли не повече от пет години, откакто това обичайно местопребиваване се е променило.

Когато починалият е избрал приложимо право в съответствие с регламента и избраното от него право е това на страна от ЕС, заинтересованите страни могат да се споразумеят, че съдилищата на същата държава от ЕС имат изключителна компетентност да се произнасят по отношение на всеки въпрос, свързан с наследството.

Съдилищата в държавата от ЕС, в която е било обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта, могат да се откажат от компетентност за уреждане на наследството, ако счетат, че съдилищата на държавата от ЕС, чието право е избрано за приложимо право, са по-подходящи да се произнесат относно наследяването, като се вземат предвид фактическите обстоятелства около наследяването, като например обичайното местопребиваване на страните и местонахождението на активите.

Съдилищата на държава от ЕС, чието право е било избрано за приложимо от починалия, са компетентни да се произнасят, ако:

  • при специални условия, предвидени в регламента, сезираният дотогава съд се е отказал от компетентност по същия случай;
  • страните в производството са постигнали съгласие да възложат компетентност на съдилищата в тази държава членка;
  • страните в производството изрично са приели компетентността на сезирания съд.

Приложимо право

Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.

Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на страната, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта. Всяко лице с повече от едно гражданство може да избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е.

Това право урежда по-специално:

  • причините, времето и мястото на откриване на наследството;
  • определянето на бенефициерите, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които може да бъдат натоварени от починалия, както и определянето на останалите наследствени права;
  • способността за наследяване;
  • лишаването от наследство и неспособността да наследява като недостоен;
  • прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активи, права и задължения, съставляващи наследството;
  • правомощията на наследниците, изпълнителите на завещанието и други управители на наследственото имущество, без да се засягат специални правила относно назначаването и правомощията на управител на наследственото имущество в някои случаи;
  • отговорността по задълженията на наследството;
  • частта от наследственото имущество, която подлежи на разпореждане, запазените части и други ограничения относно разпореждането със собственост при смърт, както и претенциите, които близки на починалия лица могат да имат спрямо наследственото имущество или наследниците;
  • задълженията за възстановяване или отчитане на безвъзмездни прехвърляния, когато се определят дяловете на различните бенефициери;
  • делбата на наследственото имущество.

Признаване и изпълнителна сила на решенията

Решенията, постановени в държава от ЕС се признават в целия ЕС, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

Решения, подлежащи на изпълнение в държавата от ЕС, където са били постановени, имат изпълнителна сила в друга държава от ЕС, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение там от местния съд или компетентния орган.

Приемане и и изпълнение на автентични актове

Автентичните актове, съставени в дадена държава от ЕС, имат същата доказателствена сила в друга държава от ЕС, както в държавата, където са били съставени, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред в засегнатата държава от ЕС.

Автентични актове, подлежащи на изпълнение в държавата от ЕС, където са били съставени, имат изпълнителна сила в друга държава от ЕС, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение там от местния съд или компетентния орган.

Европейско удостоверение за наследство

С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство, предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава от ЕС да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество. След като бъде издадено, удостоверението има правни последици във всички държави от ЕС, като за това не се изисква специална процедура.

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента.

ПРЕПРАТКИ

АктВлизане в силаКраен срок за транспониране в държавите членкиОфициален вестник
Регламент (ЕС) № 650/2012

16.8.2012 г.

ОВ L 201 от 27.7.2012 г.

Последна актуализация: 16.01.2013
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата