RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

Предотвратяване и борба с трафика на хора

Тази нова директива установява минимални правила на равнище Европейски съюз (ЕС) относно определението на престъпленията и наказанията в сферата на трафика на хора. С нея се предвиждат и мерки, целящи да предотвратят това явление, както и да укрепят защитата на жертвите.

АКТ

Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета [ОВ L 101 от 15.4.2011 г.].

РЕЗЮМЕ

Трафикът на хора се разглежда като едно от най-тежките престъпления в световен мащаб. Той представлява нарушение на правата на човека и модерна форма на робство. Новата директива, приета от Европейския съюз (ЕС), определя минимални общи правила за определяне на престъпленията и наказанията, свързани с трафика на хора.

Определения

Като наказуеми се разглеждат набирането, превоза, прехвърлянето, подслоняването или приемането на лица, включително размяната или прехвърлянето на контрола над тези лица с цел експлоатация.

Експлоатацията включва като минимум:

  • експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация;
  • принудителен труд или услуги (включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, експлоатация за престъпни дейности или отнемане на телесни органи).

Експлоатацията е налице от момента, в който върху личността бъде упражнена принуда(заплаха за или употреба на сила, отвличане, измама, заблуда и др.), независимо дали жертвата е дала съгласието си.

Когато жертвата е дете (лице под 18 години), тези действия на експлоатация съставляват автоматично наказуемото деяние трафик на хора, дори и да не е използвано никое от горепосочените средства.

Наказания

Подбудителството към трафик на хора, както и участието, помагачеството и опитът за извършване на престъпление са наказуеми.

Директивата определя максимално наказание за тези престъпления най-малко пет години лишаване от свобода и най-малко десет години, когато могат да се установят следните утежняващи вината обстоятелства:

  • престъплението е извършено срещу жертви, които са особено уязвими (децата винаги са част от тази категория);
  • престъплението е извършено в рамките на престъпна организация;
  • престъплението е застрашило, умишлено или поради престъпна небрежност, живота на жертвата;
  • престъплението е извършено с особено насилие или е причинило особено тежки вреди на жертвата.

Юридическите лица могат също да бъдат подведени под отговорност, ако престъпленията са извършени в тяхна полза от лице, което заема ръководна длъжност. Същото се прилага и когато липса на надзор или контрол от страна на това лице е направила възможно извършването на тези престъпления от негово подчинено лице.

Санкциите за юридически лица включват наказателни или друг вид глоби, както и други санкции, като поставяне под съдебен надзор или съдебна ликвидация.

Държавите-членки могат да решат да не наказват, нито да санкционират жертвите на трафик на хора за участието им в престъпна дейност, която са били принудени да извършват.

Що се отнася до извършителите на престъпления, директивата предвижда по-специално държавите-членки да налагат наказания на своите граждани за престъпления, извършени в друга страна на ЕС, и да прибягват до средства за разследване, характерни за борбата с организираната престъпност, като подслушването на телефони.

Помощ, подкрепа и защита на жертвите

Държавите-членки следва да осигурят помощ и подкрепа на жертвите преди, по време на и след наказателното производство, за да могат те да упражняват правата, които са им предоставени от статута на жертви в рамките на наказателни производства. Тази помощ може да се състои по-специално в осигуряването на жилище, медицински грижи, в това число психологическа помощ, както и информация и преводачески услуги (устен и писмен превод), когато това е необходимо. Като особено уязвими жертви, децата трябва да имат право на допълнителни мерки, като например физическа и психо-социална помощ, достъп до образователната система и при необходимост, възможност за определяне на настойник или представител.

По време на разследването и наказателното производство жертвите трябва да получаватподходяща защита, включваща достъп до правна помощ и процесуално представителство, ако е необходимо безплатни, и на програма за защита на свидетелите, когато се налага. Жертвите трябва да бъдат предпазвани от допълнително травмиране, като бъдат пазени например от контакт с обвиняемия. Децата трябва да имат право на специални мерки, по-специално по отношение на условията на провеждане на разпитите им. Те ще бъдат разпитвани без забавяне в приспособени за целта помещения и от професионалисти, специално обучени за тази цел.

Жертвите на трафик на хора трябва да имат достъп до режими за обезщетение на жертвите на насилствени умишлени престъпления.

Превенция

С цел превенция на трафика на хора директивата изисква от държавите-членки:

  • да възпират търсенето чрез образование и квалификация;
  • да провеждат информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността;
  • да обучават служителите, за които има вероятност да влязат в контакт с жертви на трафика на хора;
  • да приемат необходимите мерки за криминализиране на ползването на услуги, сексуални или други, от лице, което е жертва на трафика на хора.

Създава се европейски координатор за борба с трафика, за да се гарантира прилагането на съгласуван подход в борбата с това явление в ЕС.

Дания не участва в приемането на тази директива.

Контекст

Трафикът на хора се забранява изрично от Хартата на основните права на Европейския съюз. ЕС издигна борбата с това явление като един от приоритетите на Стокхолмската програма.

Тази нова директива заменя Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора. В нея се приема по-широко определение на това явление, като се включват и други форми на експлоатация.

ПРЕПРАТКИ

АктВлизане в силаКраен срок за транспониране в държавите-членкиОфициален вестник

Директива 2011/36/ЕС

15.4.2011 г.

6.4.2013 г.

ОВ L 101 от 15.4.2011 г.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. [COM(2012) 286 окончателен – непубликувано в Официален вестник].
Решението представя стратегия, чиято цел е концентрирането върху конкретни мерки, които ще подкрепят транспонирането и прилагането на Директива 2011/36/ЕС, ще имат добавена стойност и ще допълват работата на правителствата, международните организации и гражданското общество в страни от ЕС и извън него. Стратегията определя следните пет приоритета, върху които ЕС трябва да се съсредоточи:

  • идентифициране, защита и оказване на помощ на жертвите на трафик;
  • засилване на превенцията срещу трафика на хора;
  • по-активно наказателно преследване на трафикантите;
  • подобряване на координацията и сътрудничеството между ключовите участници и съгласуваност на политиката;
  • по-добро познаване на зараждащите се опасения, свързани с всички форми на трафик на хора, и по-ефективна реакция.

В рамките на горните приоритети Решението описва редица действия, които Европейската комисия предлага да осъществи през следващите пет години заедно с държавите от ЕС, Европейската служба за външна дейност, институциите и агенциите на ЕС, международни организации, страни извън ЕС, гражданското общество и частния сектор.

Решение 2007/675/ЕО на Комисията от 17 октомври 2007 г. за създаване на експертна група по трафика на хора [ОВ L 277 от 20.10.2007 г.].

План на ЕС за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и предотвратяване на трафика на хора [ОB C 311 от 9.12.2005 г.].

Последна актуализация: 05.03.2013
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата