Справяне със заплахите, произтичащи от използването на химикали (Стокхолмска конвенция)

 

РЕЗЮМЕ НА:

Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители

Решение 2006/507/ЕО — сключване от името на Европейската общност на Стокхолмската конвенция

КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?

• Глобалният договор има за цел да опази човешкото здраве и околната среда от вредното въздействие на устойчивите органични замърсители*. Той ограничава и в крайна сметка премахва тяхното умишлено или неволно производство, използване, търговия, изпускане и съхранение.
• С решението на Съвета се предоставя правното одобрение на конвенцията от страна на ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

В конвенцията се изисква подписалите страни да:

• се справят с умишленото производство и употреба на устойчиви органични замърсители чрез:
  • премахване на производството, употребата, вноса и износа на химикалите, посочен в приложение А;
  • ограничаване на производството и употребата на химикалите, посочени в приложение Б;
  • гарантиране, че химикалите, посочени в приложения А и Б, се внасят само за одобрена употреба и могат да се изхвърлят по екологосъобразен начин;
  • водене на публично достъпен регистър, съдържащ всички национални изключения от общите забрани и ограничения, посочени в двете приложения;
• справяне с неумишленото производство и употреба на устойчиви органични замърсители чрез:
  • приемане на подробен план за действие в рамките на 2 години от влизането в сила на конвенцията, за да се сведе до минимум използването на и в крайна сметка да се премахнат химикалите, посочени в приложение В;
• намаляване или премахване на запасите и отпадъците чрез:
  • разработване на стратегии за идентифициране на запасите, съдържащи химикали от приложения А или Б, и продукти и изделия в употреба, съдържащи или замърсени с химикали, посочени в трите приложения (А, Б и В);
  • управление на запасите по безопасен, ефективен и екологосъобразен начин;
  • гарантиране на правилно обработване, събиране, транспортиране и съхранение на всички отпадъци;
  • изхвърляне на отпадъците по такъв начин, че всички замърсители или да бъдат унищожени, или да не могат да бъдат използвани повторно, или, в противен случай, по най-екологосъобразен начин;
• изготвяне на планове за изпълнение (актуализирани според необходимостта) в рамките на 2 години от влизането в сила на конвенцията. В тях определят как ще изпълняват ангажиментите си, ще си сътрудничат с партньори, включително глобални, национални, регионални и подрегионални организации, и ще се консултират с националните заинтересовани страни;
• обмен на съответната информация чрез секретариата на конвенцията относно намаляването или премахването на устойчивите органични замърсители и възможните жизнеспособни алтернативи;
• насърчаване на обществената информация, осведомеността и образованието сред лицата, вземащи решения, и обществеността, по-специално жените и децата, и улесняване на обучението на ключовия персонал;
• насърчаване или извършване на подходящи национални и международни изследвания, разработки, мониторинг и сътрудничество в областта на устойчивите органични замърсители;
• предоставяне на навременна и подходяща техническа помощ и ако е необходимо, финансова подкрепа на развиващите се държави и икономиките в преход;
• разпределяне на необходимите финансови средства и стимули за постигане на националните ангажименти;
• докладване на всички останали подписали страни (на Конференцията на страните — вж. по-долу) за предприетите мерки и тяхното въздействие за прилагане на ангажиментите, произтичащи от конвенцията;
• периодично предоставяне на секретариата на конвенцията на:
  • данни или разумна оценка за общите количества на производство, внос и износ на всички химикали, посочени в приложения А и Б;
  • списък с държавите, от или за които всяко вещество е внесено или изнесено.

С конвенцията се създава:

• Конференцията на страните, която включва всички подписали страни. Тя:
  • заседава на редовни интервали и извънредно, когато е необходимо;
  • преглежда непрекъснато изпълнението на конвенцията;
  • може да създава подгрупи, когато се сметне за необходимо;
  • работи съвместно с международни организации и междуправителствени и неправителствени органи;
  • създава Комитет за преглед на устойчивите органични замърсители от номинирани от правителствата експерти;
  • решава дали да се приеме предложение даден химикал да бъде включен в списъците в приложения А, Б или В;
  • оценява, първоначално 4 години след влизането в сила на конвенцията и периодично след това, ефективността на конвенцията;
  • приема мерки за определяне и разглеждане на случаи на несъответствие и всички предложени изменения на конвенцията;
• секретариат, чиито административни функции се изпълняват от изпълнителния директор на Програмата на ООН за околната среда.

Всяка подписала страна може да се оттегли от конвенцията 3 години след влизането ѝ сила чрез едногодишно писмено предизвестие.

ЕС изпълнява своите ангажименти, произтичащи от конвенцията, като приема:

• планове за изпълнение (за 2007 г., 2014 г., 2019 г., като предстои четвърти);
• Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно устойчивите органични замърсители (вж. резюме).

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Конвенцията влезе в сила на 17 май 2004 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Протоколът за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 година беше първият правно обвързващ договор за намаляване и премахване на устойчивите органични замърсители. Той влезе в сила на 17 май 2004 г.
• Стокхолмската конвенция обхващаше първоначално 12 устойчиви органични замърсители. Впоследствие бяха добавени химикали и в момента 22 химически вещества са посочени в приложение А, което забранява тяхното производство или употреба освен при общи или специфични изключения. Приложение Б силно ограничава производството и употребата на ДДТ, пестицид, използван в много развиващи се държави.
• Конвенцията беше открита за подписване в Стокхолм на 23 май 2001 г. До май 2017 г тя беше ратифицирана от 181 страни.
• За допълнителна информация вижте:
  • Устойчиви органични замърсители (Европейска комисия)
  • Европейският съюз и Стокхолмската конвенция — брошура (Европейска комисия)
  • Стокхолмска конвенция (Програма на ООН за околната среда).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (OВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3—29)

Решение 2006/507/ЕО на Съвета от 14 октомври 2004 година за сключване от името на Европейската общност на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (OВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1—2)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно устойчивите органични замърсители (преработен текст) (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45—77)

Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2019/1021 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преглед и актуализиране на втория план за изпълнение на задълженията на Европейския съюз в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители (COM(2018) 848 final, 4.1.2019 г.)

Протокол за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 година (ОВ L 81, 19.3.2004 г. стр. 37—71)

Решение 2004/259/ЕО на Съвета от 19 февруари 2004 година относно сключването от името на Европейската общност на Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (OВ L 81, 19.3.2004 г., стр. 35—36)

последно актуализация 04.09.2020