RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Система за признаване на професионалните квалификации

Тази директива създава система за признаване на професионалните квалификации, за да помогне на пазарите на труда да станат по-гъвкави, да либерализира допълнително предоставянето на услуги, да насърчава още автоматичното признаване на квалификациите и да опрости административните процедури.

АКТ

Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации [Виж акт(ове) за изменение].

ОБОБЩЕНИЕ

Тази директива се прилага към всички граждани на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), желаещи да упражняват регламентирана професия * в качеството на самостоятелно заети или наети лица в държава-членка, различна от тази, в която са придобили професионалните си квалификации.

Директивата разграничава „свободата за предоставяне на услуги“ от „свободата на установяване“ на база на критериите, определени от Съда: срок, честота, регулярност и непрекъснатост на предоставяните услуги.

СВОБОДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Всеки гражданин на ЕС, който е законно установен в държава-членка, може да предоставя услуги с временен и случаен характер в друга държава-членка въз основа на оригиналната си професионална квалификация, без да се налага да кандидатства за признаване на квалификациите му. Все пак, ако въпросната професия не е регламентирана в тази държава-членка, доставчикът на услуги трябва да предостави доказателство за упражняване на професията в срок от две години.

Приемащата държава-членка може да изисква от доставчика на услуги преди да предоставя услуги на нейната територия да подаде декларация (която трябва да се подновява ежегодно), включваща подробности за застрахователно покритие или други документи, като доказателство за гражданство, законно установяване и професионални квалификации.

Ако приемащата държава-членка изисква предварителна регистрация към компетентното професионално сдружение, това трябва да става автоматично. При получаване на предварителната декларация компетентният орган трябва да препрати документите на молителя към професионалната организация или орган. За професиите с приложение в секторите за обществено здраве или за сигурност, които не се възползват от автоматичното признаване, приемащата държава-членка може да извърши предварителна проверка на професионалните квалификации на доставчика на услуги в рамките на ограниченията на принципа за пропорционалност.

В случаите, когато услугата се предоставя под професионалното звание на държавата-членка на установяването или съгласно официалните квалификации * на доставчика на услуги, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от последния да предостави на получателите на услугата определена информация, в частност относно застрахователното покритие срещу финансови рискове, произтичащи от професионалната отговорност.

По отношение на временното предоставяне на услуги и постоянното установяване в друга държава-членка, ангажираните органи трябва да обезпечат активен обмен на информация относно всички сериозни обстоятелства, произтичащи от установяването на физическото лице на тяхна територия, от които могат да възникнат последствия за упражняването на въпросните професионални дейности. Този обмен на информация трябва да се осъществява в съответствие с действащото законодателство за защита на данните.

СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ

„Свободата на установяване“ се прилага, когато професионалистът се радва на ефективната свобода да се установи в друга държава-членка, за да провежда там професионалната си дейност на стабилна база.

Обща система за признаване на квалификациите

Общата система се прилага към професиите, които не са обхванати от конкретни правила за признаване, и към определени ситуации, в които професионалистът не отговаря на условията, заложени в другите схеми за признаване. Тази система се базира на принципа на взаимното признаване, без да се засяга прилагането на компенсационни мерки, ако има съществени различия между обучението *, придобито от въпросното лице, и обучението, изисквано в приемащата държава-членка. Компенсационната мярка може да приеме формата на период на приспособяване * или изпит за правоспособност *. Конкретното лице трябва да направи избор, освен ако няма изрични дерогации.

Когато достъпът до или упражняването на професия е регламентиран в приемащата държава-членка, т.е. подлежи на притежаването на конкретни професионални квалификации, компетентният орган в тази държава-членка трябва да разреши достъпа до въпросната професия и до упражняването ѝ при същите условия, които се прилагат за нейните граждани. Въпреки това молителят трябва да притежава квалификация за обучение, получена в друга държава-членка, която се атестира до нивото на обучение, най-малко еквивалентно на нивото непосредствено под изискваното в приемащата държава-членка.

От друга страна, когато достъпът до професия не подлежи на притежаването на конкретни професионални квалификации в държавата-членка на молителя, достъпът до тази професия в приемащата държава-членка, в която тя е регламентирана, изисква доказателство за упражняване на професията в срок от две години при пълна заетост в рамките на предходните десет години, в допълнение към квалификацията.

Директивата разграничава пет нива на професионални квалификации:

  • удостоверение за правоспособност, издадено от компетентния орган в държавата-членка по произход, удостоверяващо, че притежателят е придобил основни познания, съответстващи на основно или средно образование, или е преминал обучение, което не образува част от свидетелство или диплома, или е положил конкретен изпит без предишно обучение, или има три години професионален опит;
  • свидетелство, отговарящо на обучение на ниво средно образование с техническо или професионално естество или общообразователно, допълнено от професионален курс;
  • диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение след средното образование с продължителност най-малко една година или професионално обучение, сравнимо по отношение на отговорностите и функциите;
  • диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение в университет или на ниво, еквивалентно на висшето образование, с продължителност минимум три и не повече от четири години;
  • диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение в университет или на ниво, еквивалентно на висшето образование, с продължителност минимум четири години.

Приемащата държава-членка може да извърши признаване на квалификациите, при условие че молителят изпълни компенсационна мярка (изпит за правоспособност или период за приспособяване от максимум три години) в следните три случая:

  • обучението е било с минимум една година по-кратко от изискваното от приемащата държава-членка;
  • обучението е обхващало съществено различна материя от обхванатата в доказателствата за официално обучение, изисквани в приемащата държава-членка;
  • професията, дефинирана в приемащата държава-членка, обхваща една или повече регламентирани професионални дейности, които не съществуват в съответната професия в държавата-членка по произход на молителя, и изисква специфично обучение, което обхваща съществено различна материя от обхванатата в обучението на молителя.

Директивата позволява на представителните професионални сдружения на национално и европейско ниво да предлагат общи платформи за компенсация на съществените различия, открити между изискванията за обучение на държавите-членки. Платформата е начин за осигуряване, че не се налагат допълнителни мерки върху засегнатите лица, и същевременно се гарантира подходящо ниво на квалификациите. Платформата е един вид предварително зададена компенсационна мярка. В края на 2010 г. Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета относно общите платформи.

Система за автоматично признаване на квалификациите, удостоверени чрез професионален опит при определени промишлени, занаятчийски и търговски дейности

Промишлените, занаятчийските и търговските дейности, изброени в директивата (глава ІІ), подлежат съгласно декларираните условия на автоматично признаване на квалификациите, удостоверени чрез професионален опит.

Елементите, които се вземат под внимание за признаването на професионалния опит, са неговата продължителност и форма (в качеството на самостоятелно заето или наето лице). Предишното обучение също се взема под внимание и може да намали обема на необходимия професионален опит. Въпреки това доказателството за цялото предишно обучение трябва да се предостави чрез свидетелство, признато от държавата-членка, или преценено като напълно валидно от компетентния професионален орган.

Упражняването на всички тези професионални дейности подлежи на условията, предвидени във:

  • списък I от приложение IV, отнасящ се до различни отрасли, като текстилна, химическа и нефтопреработвателна промишленост, печатарска и издателска индустрия, производство, строителство и др.;
  • списък II от приложение IV, отнасящ се до отрасли, като производството на транспортна техника, дейности, свързани с транспорта, пощенски услуги и далекосъобщения, телекомуникации, фотографски ателиета и др.;
  • списък III от приложение IV, отнасящ се до отрасли, като ресторанти и хотели, лични, обществени услуги и услуги за отдих и др.

Система за автоматично признаване на квалификациите за професиите лекар, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, ветеринарен лекар, акушерка, фармацевт и архитект

Автоматичното признаване на квалификациите за обучение въз основа на координирането на минималните условия за обучение обхваща следните професии: лекари, медицински сестри с общ профил, практикуващи стоматолози, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти (глава ІІІ на директивата).

За целите на признаването директивата установява минимални условия за обучението за всяка от тези професии, включващи минималната продължителност на обучението. Официалните квалификации, отговарящи на директивата, издадени от държавите-членки, са изброени в приложение V. Тези квалификации дават възможност на притежателите им да практикуват професията си във всяка държава-членка.

Директивата позволява на държавите-членки да разрешат задочното обучение за всички тези професии, при условие че общата продължителност, нивото и качеството на това обучение не са по-ниски от тези на непрекъснатото редовно обучение.

Без да се засягат конкретните придобити права на въпросните професии, и в частност на архитектите (приложение VІ), дори когато официалните квалификации за тези професионални дейности, притежавани от гражданите на държавите-членки, не удовлетворяват всички описани изисквания за обучението, всяка държава-членка трябва да ги признае като достатъчно доказателство. Въпреки това тези квалификации трябва да удостоверяват успешното завършване на обучение, започнало преди справочните дати, заложени в приложение V, и да бъдат съпровождани от доказателство, че притежателят е посветил минимум три последователни години на въпросните дейности през предшестващия петгодишен период.

Процедура за взаимно признаване на професионалните квалификации

Трябва да се подаде отделна молба пред компетентния орган в приемащата държава-членка, съпроводена от конкретни документи и свидетелства. Компетентният орган има на разположение един месец да потвърди получаването на молбата и да обърне внимание на евентуалните липсващи документи. По принцип решението трябва да се вземе в рамките на три месеца от датата, на която молбата е приета в пълен вид. Все пак този срок може да бъде удължен с един месец в случаите, попадащи под общата система за признаване на квалификациите. Трябва да бъдат посочени причините за всеки отказ. Отказът или невъзможността за вземане на решение до крайния срок може да се обжалва в националните съдилища.

Гражданите на държавите-членки трябва да могат да използват присъдената им титла и евентуално съкратената ѝ форма, както и съответната професионална титла на приемащата държава-членка. Ако професията е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация (виж приложение І), гражданите на държавите-членки трябва да станат членове на тази организация или сдружение, за да могат да използват титлата.

Държавите-членки могат да изискват от молителите да имат езиковите познания, необходими за упражняване на професията. Тази разпоредба трябва да се прилага пропорционално, което налага системното прилагане на езикови тестове, преди да може да се упражнява професионална дейност.

С цел улесняване на прилагането на горните разпоредби директивата изисква тясно сътрудничество между компетентните органи в приемащата държава-членка и в държавата-членка по произход. Освен това тя изисква въвеждането на следните разпоредби:

  • всяка държава-членка трябва да назначи координатор за улесняване на еднообразното прилагане на директивата;
  • държавите-членки трябва да създадат мрежа от точки за контакт, чиято задача е да предоставят съответната информация за признаването на професионалните квалификации на гражданите и да им помагат при упражняването на техните права, особено чрез контакт с органите, издаващи разпореждане по запитванията за признаване;
  • държавите-членки трябва да назначат представители в комитета по признаване на професионалните квалификации;
  • от Комисията се изисква да консултира експертите от въпросните професионални групи, според ситуацията.

От държавите-членки се изисква да се отчитат пред Комисията относно прилагането на системата на всеки две години. Ако прилагането на някоя от разпоредбите на директивата създава съществени затруднения в конкретна област, Комисията трябва да проучи тези затруднения в сътрудничество с въпросната държава-членка.

Към 20 октомври 2007 г. Комисията следва да изготвя доклад относно прилагането на директивата на всеки пет години.

Контекст

Тази директива е в отговор на препоръките на Европейския съвет от Стокхолм през 2001 г., изискващи от Комисията да планира по-еднообразна, по-прозрачна и по-гъвкава система с цел постигане на целите от Лисабонската стратегия.

Директивата обединява в един текст трите директиви относно общата система за признаване на професионалните квалификации (признаване на дипломи, свидетелства и други доказателства за висше образование с голяма продължителност (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV); признаване на други дипломи, свидетелства и други доказателства за друго професионално образование и обучение (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV); и механизмът за признаване на квалификациите за занаятите, търговията и определени услуги (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV)).

Тя консолидира и дванадесет секторни директиви, обхващащи професиите лекар (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV), медицинска сестра с общ профил (Директива 77/452/ЕИО), практикуващ стоматолог (Директива 78/686/ЕИО), ветеринарен лекар (Директива 78/1026/ЕИО), акушерка (Директива 80/154/ЕИО), архитект (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV) и фармацевт (взаимно признаване на дипломите във фармацията (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV) и квалификации във фармацията (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV)).

Конкретните директиви относно предоставянето на услуги от адвокати (Директива 77/249/ЕИО) и установяване на адвокатите не са обхванати от това упражняване, тъй като не касаят признаването на професионалните квалификации, а на разрешението за практикуване.

Ключови термини на акта
  • Регламентирана професия: професионална дейност или група професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или начините на упражняване на които подлежат пряко или косвено по силата на законодателните, регулаторните или административните разпоредби на притежаването на конкретни професионални квалификации; в частност, използването на професионална титла, ограничено от законодателните, регулаторните или административните разпоредби за притежателите на дадена професионална квалификация, представлява начин на упражняване.
  • Официална квалификация: дипломи, свидетелства и други доказателства, издадени от орган в държава-членка, назначен по силата на законодателните, регулаторните или административните разпоредби на тази държава-членка, и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено в Общността.
  • Регламентирано обучение: всяко обучение, което е специално насочено към упражняването на дадена професия, и което обхваща курс или курсове, допълнени при необходимост с професионално обучение или пробен или професионален стаж. Структурата и нивото на професионалното обучение, пробния или професионалния стаж е заложена в законодателните, регулаторните или административните разпоредби на тази държава-членка или подлежат на надзор или утвърждаване от органа, определен за тази цел.
  • Период на приспособяване: упражняването на регламентирана професия в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран член на тази професия. Този период на контролиран стаж евентуално се съпровожда от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка.
  • Изпит за правоспособност: изпит, ограничен до професионалните познания на молителя, който се провежда от компетентните органи на приемащата държава-членка с цел оценяване на правоспособностите на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С оглед допускането до тези изпити, компетентните органи трябва да изготвят списък на областите, които не са обхванати от доказателството за официални квалификации, притежавано от молителя.

ПРЕПРАТКИ

АктВлизане в силаКраен срок за транспониране в държавите-членкиОфициален вестник
Директива 2005/36/ЕО

20.10.2005 г.

20.10.2007 г.

ОВ L 255 от 30.9.2005 г.

Акт(ове) за изменениеВлизане в силаКраен срок за транспониране в държавите-членкиОфициален вестник
Директива 2006/100/ЕО

1.1.2007 г.

1.1.2007 г.

ОВ L 363 от 20.12.2006 г.

Регламент (ЕО) № 1137/2008

11.12.2008 г.

-

ОВ L 311 от 21.11.2008 г.

Последователните изменения и поправки на Директива 2005/36/ЕО са включени в базовия текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Приложение II – Списък на курсовете със специална структура, посочени в член 11, буква в), подточка ii):
Директива 2006/100/EО [Официален вестник L 363 от 20.12.2006 г.];
Регламент (ЕО) № 1430/2007 [Официален вестник L 320 от 6.12.2007 г.];
Регламент (ЕО) № 755/2008 [Официален вестник L 205 от 1.8.2008 г.];
Регламент (ЕО) № 279/2009 [Официален вестник L 93 от 7.4.2009 г.].

Приложение III – Списък на регламентираното образование и обучение, посочено в член 13, параграф 2, трета алинея:
Регламент (ЕО) № 1430/2007 [Официален вестник L 320 от 6.12.2007 г.].

Приложение V – Признаване на базата на координиране на минималните условия за обучение:
Директива 2006/100/ЕО на Съвета [Официален вестник L 363 от 20.12.2006 г.].

Приложение VI – Придобити права, приложими към професиите, подлежащи на признаване на базата на координиране на минималните условия за обучение:
Директива 2006/100/ЕО на Съвета [Официален вестник L 363 от 20.12.2006 г.].

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Решение 2007/172/ЕО на Комисията от 19 март 2007 г. за създаване на група от координатори за признаване на професионални квалификации [Официален вестник L 79 от 20.3.2007 г.].
Ролята на тази експертна група е да улеснява прилагането на директивата и да развива вътрешен пазар за регламентираните професии по отношение на квалификациите. Комисията консултира тази група, която е съставена от национални координатори, сменящи се членове и представител на Комисията.

Последна актуализация: 19.01.2010
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата