RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Договорът от Лисабон: въведение

Договорът от Лисабон отговаря на необходимостта от реформиране на структурата и начина на функциониране на Европейския съюз (ЕС). С поредното разширяване на ЕС броят на държавите-членки се увеличи на 27. Беше необходимо адаптиране на функционирането на институциите и начините на вземане на европейските решения.

Освен това Договорът от Лисабон позволи да бъдат реформирани някои политики на ЕС. По този начин той даде ново определение и подкрепи действията на предприятията на европейско равнище.

ИСТОРИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО

Първи опит за реформа беше направен със съставяне на Договора за създаване на Конституция за Европа. Целта беше да бъдат заменени учредителните договори на ЕС с Европейска конституция.

Конституцията беше подписана в Рим на 29 октомври 2004 г. Но преди да влезе в сила, тя трябваше да бъде ратифицирана от всички държави-членки. За съжаление процесът по ратифициране претърпя неуспех в някои от държавите-членки.

На 23 юли 2007 г. в Лисабон беше свикана нова междуправителствена конференция с цел намиране на алтернатива на конституционалния договор и следване на реформите. Тогава беше загърбена идеята за Европейска конституция и бяха проведени нови преговори с цел изработване на договор за изменение.

На 13 декември 2007 г. 27-те държавни или правителствени ръководители на ЕС подписват в Лисабон новия договор за изменение. Договорът от Лисабон влиза в сила на 1 декември 2009 г., след като е ратифициран от всички държави-членки съгласно съответните им конституционни изисквания.

РАЗЛИКИ С ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ЕВРОПА

Договорът от Лисабон до голяма степен е вдъхновен от конституционния договор. По-голяма част от институционалните и политическите реформи, предвидени в Конституцията, са застъпени в Договора от Лисабон, но са представени под различна форма.

Всъщност конституционният договор трябваше да отмени учредителните договори на ЕС и да ги замени само с един текст: Конституцията за Европа. Напротив Договорът от Лисабон не заменя учредителните договори, а само ги изменя, така както и договорите от Амстердам и от Ница преди него. Така Договорът от Лисабон представлява серия от изменения на учредителните договори.

Тази промяна на формата няма последици в правен план, но е с голяма сила в символичен и политически план. Идеята за конституционализиране на Европа е загърбена и европейското право остава изградено на международните договори.

Така ЕС продължава да се основава на два учредителни договора: Договорът за ЕС и Договорът за създаване на Европейската общност. Договорът за създаване на Европейската общност е преименуван на „Договор за функционирането на ЕС“.

ПРИНОСЪТ НА ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН

Договорът от Лисабон:

  • реформира институциите и подобрява процеса на вземане на решения на ЕС;
  • подсилва демократичността на ЕС;
  • реформира вътрешните политики на ЕС;
  • подобрява външната политика на ЕС.

Институционални въпроси

Институционалната реформа на ЕС беше необходима поради увеличаването на броя на държавите-членки. Договорът от Лисабон изменя правилата относно състава на Комисията, на Европейския парламент, на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

Освен това Договорът от Лисабон реформира процеса на вземане на решения в Съвета. Всъщност той отменя старата система на пропорционална тежест на гласовете и преминава към ново определение на квалифицирано мнозинство за гласуване на решения.

Договорът от Лисабон създава и две нови длъжности в институционалната архитектура на ЕС:

От друга страна, Договорът от Лисабон се стреми към изясняване и подобряване на функционирането на ЕС. Той отменя старата структура на стълбовете и преминава към ново разпределяне на компетенциите между ЕС и държавите-членки. Договорът от Лисабон опростява също законодателните процедури и типологията на юридическите актове, приети в ЕС.

Освен това Договорът от Лисабон осигурява по-голяма гъвкавост за функционирането на ЕС. Той въвежда институционални условия, които целят да улеснят европейската структура в някои политически области. Установяването на засилено сътрудничество между държавите-членки също е улеснено.

Укрепване на европейската демокрация

Една от целите на Договора от Лисабон е да засили европейската демокрация, за да подобри легитимността на решенията и да доближи ЕС до неговите граждани. Така правомощията на Европейския парламент са значително разширени. Освен това Договорът от Лисабон придава по-важна роля на националните парламенти в ЕС.

Договорът от Лисабон създава гражданската инициатива, която позволява на гражданите да участват по-активно в европейската структура.

Вътрешни политики на ЕС

Една от най-важните промени е свързана с европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Договорът от Лисабон укрепва компетенциите на ЕС по отношение на:

  • контрола на границите, убежищата и имиграцията;
  • съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси;
  • съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;
  • полицейското сътрудничество.

От друга страна, Договорът от Лисабон изяснява компетенциите на ЕС относно икономическата, социалната и енергийната политика. Той формулира като нова цел създаването на Европейско научноизследователско пространство.

Външната политика на ЕС

Укрепва се дейността на ЕС в международен план. Договорът от Лисабон допринася преди всичко за по-голяма съгласуваност и видимост на външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Така ЕС придобива юридическа правосубектност, която му позволява да преговаря и да бъде страна по договор в международните договори. Освен това на световната сцена ЕС вече се представлява от върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

От друга страна, общата политика за сигурност и отбрана вече е включена в раздел на учредителните договори. Дългосрочните цели са насочени към създаване на обща европейска отбрана.

Последна актуализация: 14.07.2010
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата