Вторичното законодателство на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Член 289 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕНОВЕ 288, 289, 290 И 291 ОТ ДФЕС?

Вторичното законодателство на Европейския съюз (ЕС) е правната уредба, която се основава на договорите на ЕС. То се отличава от първичното законодателство на ЕС, което се състои главно от договорите, и по-специално Римския договор (вж.резюмето), който се превърна в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (вж. резюмето), Договора за Европейския съюз (вж. резюмето), въз основа на Договора от Маастрихт (вж. резюмето), и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (вж. резюмето). С първичното законодателство се определя разпределението на правомощията и отговорностите между ЕС и държавите — членки на ЕС, и се осигурява правният контекст, в рамките на който институциите на ЕС формулират и прилагат политики.

С Договора от Лисабон (вж. резюмето) бяха преразгледани видовете правни актове на ЕС. Има пет вида правни актове на разположение на институциите на ЕС.

В член 288 са описани петте вида правни актове, които могат да приемат институциите на ЕС.
В член 289 е направено разграничение между законодателни и незаконодателни правни актове, както и между обикновена законодателна процедура и специална законодателна процедура.
С член 290 Европейската комисия се упълномощава да приема нова категория актове: делегирани актове.
С член 291 се предоставя на Комисията, а в конкретни случаи и на Съвета на Европейския съюз, правомощието да приемат актове за изпълнение.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Видове правни актове на ЕС

Съгласно член 288 от ДФЕС европейските институции могат да приемат пет вида правни актове:

Регламентите, директивите и решенията са задължителни правни актове. Ако бъдат приети чрез законодателната процедура в съответствие с член 289, те се считат за законодателни актове. Решенията могат да бъдат насочени конкретно към един или повече адресати (държави членки, физически или юридически лица). Съществуват също така решения без конкретен адресат, по-специално в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

Препоръките и становищата са незаконодателни, незадължителни правни актове.

Съществуват и актове, които не са изброени в член 288 от ДФЕС.

Някои специфични актове, основани на предишни договори: например в областта на наказателноправните въпроси, свободата, правосъдието и сигурността продължават да се прилагат „рамкови решения“ (те бяха приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, когато съдебното и полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси имаха специален статут).
„Нетипични актове“, които включват междуинституционални споразумения (напр. относно бюджетната дисциплина (вж. резюмето) и правилници за дейността (напр. Правилник за дейността на Европейския парламент (вж. резюмето) и Процедурен правилник на Комисията (вж. резюмето), които са правно обвързващи актове, и резолюции и заключения, които не са предназначени да пораждат правни действия. Те са цитирани в други членове от договорите на ЕС или идват от практиката на институциите на ЕС.

Правен статут на вторичното законодателство

Институциите на ЕС са свободни да избират вида акт, който считат за най-подходящ за изпълнението на своята политика.
Тъй като обаче ЕС разполага само с правомощията, които са му предоставени с договорите, всеки акт трябва да има правното основание, съответстващо на областта, в която институциите на ЕС предприемат действия.
Освен това съгласно член 296 от ДФЕС се изисква в актовете да се цитират инструментите, с които се дават правомощия за приемането на актовете (в позовавания, започващи с „като взеха предвид“), и да се посочват причините, на които се основават (в съображения, започващи с „като имат предвид“).
При условията, посочени в член 297 от ДФЕС, правните актове се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз или се нотифицират на адресата(ите). Ако бъдат публикувани, те могат да влязат в сила на двадесетия ден след публикуването им, освен ако в текста им не е посочено друго. Други правни актове, в които се посочва до кого са адресирани, трябва да бъдат нотифицирани на този, до когото са адресирани, и те произвеждат действие от момента на нотифициране.
В много случаи тяхната законосъобразност може да бъде оспорена пред Съда на Европейския съюз чрез иск за отмяна (съгласно член 263 от ДФЕС). Това обаче не се прилага в случай на препоръки и становища.

Делегирани актове

С член 290 от ДФЕС се позволява на законодателя на ЕС (обикновено Европейския парламент и Съвета) да делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи на законодателен акт. По този начин законодателят може да се концентрира върху насоката и целите на политиката, без да навлиза в прекалено подробни и често тясно специализирани технически дебати.
Делегирането на правомощието за приемане на делегирани актове обаче подлежи на строги ограничения. Всъщност само Комисията има правомощия да приема делегирани актове. Освен това съществените елементи на дадена област не могат да бъдат предмет на делегиране на правомощие. В допълнение към това целите, съдържанието, обхватът и продължителността на делегирането на правомощието трябва да бъдат определени в законодателните актове. Накрая, законодателят трябва изрично да определи в законодателния акт условията, при които може да се осъществява това делегиране. В тази връзка Парламентът и Съветът могат да предвидят правото за оттегляне на делегирането или за представяне на възражения по отношение на делегирания акт.
Тази процедура се използва широко в много области, като например вътрешен пазар, селско стопанство, околна среда, защита на потребителите, транспорт, както и в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

Актове за изпълнение

Отговорността за изпълнението на правно обвързващи актове на ЕС e основно на държавите членки. Някои правно обвързващи актове на ЕС обаче изискват еднакви условия за изпълнение. В тези случаи на Комисията или в надлежно обосновани случаи и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 от Договора за Европейския съюз, на Съвета се предоставят правомощия да приемат актове за изпълнение (член 291 от ДФЕС).
С Регламент (ЕС) № 182/2011 се установяват общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (вж. резюмето). Този контрол се осъществява посредством процедури, известни съгласно жаргона на ЕС като процедури по комитология, т.е. Комисията се подпомага от комитети, съставени от представители на държавите членки и председателствани от представител на Комисията. Всеки проект на акт за изпълнение се представя пред комитета от неговия председател.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Законодателство на ЕС (Europa)

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1: Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 година между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28—46)

Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13—18)

Решение 2009/882/EС на Европейския съвет от 1 декември 2009 година за приемане на Процедурен правилник на Европейския съвет (ОВ L 315, 2.12.2009 г., стр. 51)

последно актуализация 02.12.2021

Top