RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Обща политика за сигурност и отбрана

ВЪВЕДЕНИЕ

Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) заменя предшестващата я европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Договорът от Лисабон въвежда промяна в наименованието на политиката и тя се обособява в нов раздел на Учредителните договори на Европейския съюз. По този начин Договорът от Лисабон подчертава важността и специфичните особености на ОПСО, която е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).

Освен това Договорът от Лисабон въвежда и нови клаузи, целящи развитието на ОПСО. Основните нововъведения целят поетапното изграждане на обща европейска отбрана.

По този начин държавите-членки ще могат да участват във военни или хуманитарни мисии, като от този момент нататък те са обвързани от клаузата за солидарност в европейската отбрана. Също така те могат да ползват повече средства за по-тясно сътрудничество в тази област, а именно в рамките на Европейската агенция по отбраната или чрез установяване на постоянно структурирано сътрудничество.

Както и в предишните договори, ОПСО остава предимно междуправителствен въпрос. В повечето случаи Съветът на ЕС взема решения с единодушие. От друга страна, финансирането и оперативните средства за мисиите в рамките на ОПСО се осигуряват от държавите-членки.

РАЗШИРЯВАНЕ ОБХВАТА НА МИСИИТЕ, ПРОВЕЖДАНИ В РАМКИТЕ НА ОПСО

ОПСО предоставя възможности за рамково сътрудничество, благодарение на което ЕС може да провежда оперативни мисии в трети страни. Целта на тези мисии е поддържане на мира и укрепване на международната сигурност. Те разчитат на граждански и военни средства, предоставени от държавите-членки.

До влизането в сила на Договора от Лисабон в рамките на ОПСО можеха да се провеждат следните мисии:

  • хуманитарни и евакуационни мисии;
  • мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
  • мисии на военни сили за управление на кризи.

Договорът от Лисабон допълва този списък с три нови мисии:

  • съвместни действия в областта на разоръжаването;
  • мисии за съвет и помощ във военната област;
  • стабилизиращи операции след края на конфликти.

След влизането в сила на Договора от Лисабон е възможно изпълнението на определена мисия да се възложи на група държави-членки, които желаят да се ангажират с нея и разполагат с необходимите граждански и военни средства за осъществяването ѝ. Държавите-членки, на които е възложено изпълнението на мисии, трябва да информират редовно Съвета относно постигнатия напредък. Освен това те предприемат действия съвместно с Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

От друга страна, за целите на изпълнение на ОПСО евентуалната намеса на многонационалните сили се признава за законна. Тези сили са резултат от сформирания военен съюз между някои държави-членки, решили да обединят своя капацитет, техника и наличен състав. Основните „евросили” са:

  • Еврофор, която прегрупира сухопътните сили между Испания, Франция, Италия и Португалия;
  • Еврокорпс, която прегрупира сухопътните сили между Германия, Белгия, Испания, Франция и Люксембург;
  • Евромарфор, която прегрупира военноморските сили между Испания, Франция, Италия и Португалия;
  • Европейска въздушна група, която прегрупира военновъздушните сили между Германия, Белгия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство.

КЛАУЗА ЗА ОБЩА ОТБРАНА

Договорът от Лисабон за пръв път въвежда клауза за обща отбрана, която обединява по особен начин държавите-членки на ЕС. Следователно, ако държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейна територия, тя ще може да разчита на помощта и съдействието на останалите държави-членки, които се задължават да ѝ окажат помощ.

Тази клауза е смекчена от две ограничения:

  • клаузата за обща отбрана не засяга политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки, а именно на тези, които традиционно пазят неутралитет;
  • клаузата за обща отбрана не засяга ангажиментите, поети в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор (EN) (FR) (RU) (UK) (НАТО).

ЕВРОПЕЙСКА АГЕНЦИЯ ПО ОТБРАНАТА

Договорът от Лисабон разширява и представя подробно компетенциите на Европейската агенция по отбраната. Главната цел на тази агенция е да подобри военните способности на държавите-членки. За постигане на тази цел Агенцията трябва:

  • да определи общите цели на държавите-членки в сферата на военните способности;
  • да въведе програми и да гарантира изпълнението им с цел постигане на поставените цели;
  • да хармонизира оперативните нужди на държавите-членки и чрез това да подобри методите за доставяне на военна техника;
  • да ръководи научноизследователската дейност в областта на отбранителните технологии;
  • да допринася за укрепването на производствената и технологичната база в сектора на отбраната, включително с оглед подобряване на ефективността на военните разходи.

ПОСТОЯННО СТРУКТУРИРАНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Постоянното структурирано сътрудничество е по-тясна форма на сътрудничество между някои държави-членки в сектора на отбраната. То е предмет на протокол към Договора от Лисабон.

Съгласно тази рамка държавите-членки, участващи в постоянното структурирано сътрудничество, се ангажират по-интензивно да развият своите отбранителни способности и да предоставят въоръжени бойни единици за планираните мисии. Приносът на участващите държави-членки се оценява редовно от Европейската агенция по отбраната.

Постоянното структурирано сътрудничество трябва да бъде прието от Съвета с квалифицирано мнозинство по молба на участващите държави. Няма праг за приемането на държави-членки. Всяка държава-членка е свободна да се оттегли или да участва в постоянното структурирано сътрудничество, при условие че отговаря на условията за ангажираност.

Последна актуализация: 07.05.2010
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата