RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Укрепване на европейската демокрация

ВЪВЕДЕНИЕ

Договорът от Лисабон поставя гражданите в центъра на Европейския съюз (ЕС) и неговите институции. Той има за цел да съживи интереса на гражданите към ЕС и постигнатите резултати, които понякога са твърде чужди за хората. Една от целите на Договора от Лисабон е да насърчи по този начин европейската демокрация, която предлага възможност на гражданите да се интересуват и да участват в дейността и развитието на ЕС.

Подобна цел изисква признаване на правния статут на европейското гражданство в учредителните договори на ЕС. Договорът от Лисабон има за цел също така да опрости и изясни дейността на Европейския съюз, за да я направи по-разбираема и следователно по-достъпна за гражданите. Накратко Договорът от Лисабон засилва представителството и участието на гражданите в европейския процес. Създаването на гражданска инициатива е едно от основните нововъведения.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВНИЯ СТАТУТ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДОГОВОРИТЕ

Договорът от Лисабон въвежда нов член, в който напълно се признава европейското гражданство. И така член 10 от Договора за ЕС гласи, че на институционално ниво гражданите са пряко представени от Европейския парламент. В същия член се добавя, че тази представителна демокрация е един от основните принципи на ЕС. Това признаване на правния статут не дава нови права на гражданите, но има силно символично значение при установяване на принципа на европейско гражданство в учредителните договори.

Член 10 установява и принципа за близост, според който решенията трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите. Този принцип е особено приложим при изпълнението на правомощията в рамките на ЕС. Това изпълнение трябва да включва по възможно най-ефективен начин националните и местните администрации, така че да приближи ЕС до неговите граждани.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ – ПО-ДОСТЪПЕН ЗА ГРАЖДАНИТЕ

Обликът на ЕС често се свързва с архитектурна сграда и със сложни процедури. Договорът от Лисабон изяснява дейността на ЕС, за да подобри разбирането му от страна на гражданите. Множеството законодателни процедури вече дават възможност за осъществяване на общо законодателство, както и специални законодателни процедури, описани за всеки отделен случай. Освен това старата структура от стълбове е отстранена в полза на ясното и точно разделение на властите в рамките на ЕС.

В същата насока Договорът от Лисабон подобрява и прозрачността на действията в рамките на ЕС. По този начин на Съвета се предоставя принципът на публично изслушване, който вече се прилага в рамките на Европейския парламент. Освен това тази по-голяма прозрачност ще позволи по-добра информираност на гражданите за съдържанието на законодателните дебати.

ЗАСИЛЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО НИВО

Договорът от Лисабон значително укрепва правомощията на Европейския парламент (вж. документa „Европейски парламент“). Сред най-значимите промени са:

  • засилване на законодателната власт: обикновената законодателна процедура, при която Парламентът има същите правомощия като Съвета, се разширява към нови политически области;
  • по-голяма роля на международно равнище: Парламентът трябва да одобри международните споразумения по въпроси в обхвата на обикновената законодателна процедура;
  • укрепване на бюджетната власт: отсега нататък в рамките на процедурата по приемане на годишния бюджет на ЕС Парламентът е равнопоставен със Съвета.

Освен това Договорът от Лисабон засилва ролята на националните парламенти в рамките на ЕС (вж. документa „национални парламенти“). Последните също са в състояние да защитят гласа на гражданите в рамките на ЕС. Или по-точно националните парламенти трябва да следят за правилното прилагане на принципа на субсидиарност. Като такива те са в състояние да се намесват в обикновената законодателна процедура и имат право да сезират Съда на ЕС.

ЗАСИЛЕНО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ПРОЦЕСА ПО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Договорът от Лисабон въвежда за първи път правото на гражданска инициатива, въведено от член 11 от Договора за ЕС: най-малко един милион европейски граждани могат да поискат от Комисията да представи предложение за конкретна тема. Тази разпоредба отразява желанието на ЕС да включи гражданите си в европейските проекти и вземането на решения, които ги засягат.

Подобно право трябва да отговаря на редица условия. Долната граница от един милион граждани може да изглежда, на пръв поглед, впечатляваща. Въпреки това, на фона на европейското население, наброяващо почти половин милиард души, и с новите технологии в комуникацията, тази граница е сравнително лесно достижима. Член 11 уточнява като допълнение, че подписалите се граждани трябва да бъдат от значителен брой държави-членки, именно с цел да се избегне застъпничеството на национално равнище.

Освен това правото за гражданска инициатива не отменя монопола за действия спрямо Европейската комисия. Последната има свободата на действие да продължи или не, инициативата, предложена от европейските граждани. Ако тази инициатива породи законодателно предложение, тогава то подлежи на приемане от Съвета и Европейския парламент по обикновената или чрез специална законодателна процедура.

Последна актуализация: 26.03.2010
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата