Непосредствено действие на правото на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

Решение на Съда на Европейския съюз по дело Van Gend en Loos срещу Нидерландската данъчна администрация — основен принцип на непосредственото действие

КАКВО СЕ УСТАНОВЯВА С РЕШЕНИЕТО?

С решението на Съда на Европейския съюз (Съда) се установява принципът на непосредственото действие на правото на Европейския съюз (ЕС).
В решението се посочва, че правото на ЕС не само поражда задължения за държавите — членки на ЕС, но и права за частноправните субекти. когато не са предвидени правни средства на защита съгласно националното законодателство).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Хоризонтално и вертикално непосредствено действие

Непосредственото действие има два аспекта: вертикален и хоризонтален.

Вертикалното непосредствено действие е от значение при отношенията между частноправните субекти и държавата. Това означава, че частноправните субекти могат да се позовават на разпоредба от правото на ЕС по отношение на държавата.
Хоризонталното непосредствено действие е от значение при отношенията между частноправни субекти. Това означава, че частноправен субект може да се позовава на разпоредба от правото на ЕС по отношение на друг частноправен субект.
В зависимост от вида на съответния акт Съдът приема или пълно непосредствено действие (т.е. хоризонтално непосредствено действие и вертикално непосредствено действие), или частично непосредствено действие (ограничено до вертикално непосредствено действие).

Непосредствено действие и първично право

Що се отнася до първичното право, Съдът установява принципа на непосредственото действие с решението по дело Van Gend en Loos. Той обаче определя условието, че задълженията трябва да са точни, ясни и безусловни и че те не трябва да изискват допълнителни мерки на национално или европейско равнище.
С решението си по дело Becker Съдът отхвърля непосредственото действие, когато държавите разполагат със свобода на преценка, макар и минимална, по отношение на прилагането на въпросната разпоредба. С решението си по дело Kaefer and Procacci срещу Френската държава Съдът потвърждава, че въпросната разпоредба е безусловна, тъй като не оставя никаква свобода на преценка на държавите членки и следователно има непосредствено действие.

Непосредствено действие и вторично право

Принципът на непосредственото действие се отнася и до актове от вторичното право, т.е. актове, приети от институции на ЕС, като регламенти, директиви и решения, които произтичат от заложените в договорите принципи и цели. Прилагането на принципа на непосредственото действие зависи от вида на акта.

Регламентите са пряко приложими в държавите членки, както е посочено в член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и следователно имат непосредствено действие. При все това, в съответствие с общите принципи, това се прилага само при условие, че правилата са достатъчно ясни, точни и релевантни към положението на частноправния субект страна по делото (непосредствено действие, както е изяснено в решението на Съда по делото Politi срещу Ministero delle finanze).
Директивите са актове, адресирани до държавите членки, които трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство. В някои случаи обаче Съдът признава непосредственото действие на директивите, за да защити правата на частноправните субекти. В решението си по дело Van Duyn срещу Home Office Съдът определя, че дадена директива има непосредствено действие, когато разпоредбите ѝ са безусловни и достатъчно ясни и точни и когато държавата членка не е транспонирала директивата до крайния срок. Директивата обаче може да има само вертикално непосредствено действие — държавите членки са длъжни да прилагат директивите, но директивите не могат да бъдат цитирани от държава членка срещу частноправен субект (вж. решението по дело Ratti).
Решенията могат да имат непосредствено действие, когато в тях се посочва дадена държава членка като адресат. Следователно Съдът признава вертикално непосредствено действие (решение по дело Hansa Fleisch срещу Landrat des Kreises Schleswig-Flensburg).
Международни споразумения. В решението си по дело Demirel срещу Stadt Schwäbisch Gmünd Съдът признава непосредственото действие на определени споразумения в съответствие със същите критерии, установени в решението по дело Van Gend en Loos.
Становищата и препоръките нямат задължителна правна сила. Поради това те нямат непосредствено действие.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Наред с принципа на върховенство на правото на ЕС (известно също като предимство на правото на ЕС), непосредственото действие е основен принцип на правото на ЕС.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Решение на Съда от 5 февруари 1963 г. по дело NV Algemene Transport- en Expeditie Onderneming van Gend & Loos срещу Administration fiscale néerlandaise, C-26/62, ECLI:EU:C:1963:1.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение на Съда от 10 ноември 1992 г. по дело Hansa Fleisch Ernst Mundt GmbH & Co. KG срещу Landrat des Kreises Schleswig-Flensburg, C-156/91, ECLI:EU:C:1992:423.

Решение на Съда от 12 декември 1990 г. по съединени дела Peter Kaefer и Andréa Procacci срещу Френската държава, C-100/89 и C-101/89, ECLI:EU:C:1990:456.

Решение на Съда от 30 септември 1987 г. по дело Meryem Demirel срещу Stadt Schwäbisch Gmünd, С-12/86, ECLI:EU:C:1987:400.

Решение на Съда от 19 януари 1982 г. по дело Ursula Becker срещу Finanzamt Münster-Innenstadt, С-8/81, ECLI:EU:C:1982:7.

Решение на Съда от 5 април 1979 г., Наказателно производство срещу Tullio Ratti, С-148/78, ECLI:EU:C:1979:110.

Решение на Съда от 4 декември 1974 г. по дело Yvonne van Duyn срещу Home Office, C-41-74, ECLI:EU:C:1974:133

Решение на Съда от 14 декември 1971 г. по дело Politi s.a.s. срещу Ministero delle Finanze della Repubblica Italiana, С-43/71, ECLI:EU:C:1971:122.

последно актуализация 25.11.2022

Top