RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Харта на основните права

Хартата на основните права признава обхвата от лични, граждански, политически, икономически и социални права на гражданите и жителите на ЕС, като ги обединява в правото на ЕС.

През юни 1999 г. Европейският съвет от Кьолн заключава че основните права, приложими на ниво Европейски съюз (ЕС), трябва да бъдат консолидирани в харта, за да им се даде по-голяма видимост. Ръководителите на държавите/правителствата бяха вдъхновени да включат в хартата основните принципи, заложени в европейската Конвенция за човешките права от 1950 г., и произлизащите от конституционните традиции, общи за държавите-членки на ЕС. Освен това хартата трябва да включва основните права, които се прилагат за гражданите на ЕС, както и икономическите и социалните права, съдържащи се в Социалната харта на Съвета на Европа и Хартата на Общността за основните социални права на работниците. Тя също трябва да отразява принципите, произлизащи от практиката на Съда и Европейския съд по правата на човека.

Хартата бе изготвена от конвент, съставен от представител от всяка държава-членка на ЕС и Европейската комисия, както и от членове на Европейския парламент и националните парламенти. Тя бе официално обявена в Ница през декември 2000 г. от Европейския парламент, Съвета и Комисията.

През декември 2009 г. с влизането в сила на Договора от Лисабон на хартата бе дадено задължително правно действие, еквивалентно на Договорите. За тази цел хартата бе изменена и обявена за втори път през декември 2007 г.

Съдържание

Хартата обединява в един документ правата, установени преди в различните законодателни инструменти, като националните закони и правото на ЕС, както и в международните конвенции от Съвета на Европа, Организацията на обединените нации (ООН) и Международната организация на труда (МОТ). Тя създава по-голяма сигурност в ЕС, като прави основните права по-ясни и по-видими.

Хартата на основните права съдържа преамбюл и 54 члена, групирани в седем дяла:

  • дял І: достойнство (човешко достойнство, правото на живот, правото на ненакърнимост на личността, забрана на насилието и нечовешкото или уронващо престижа третиране или наказание, забрана на робството и принудителния труд);
  • дял ІІ: свободи (правото за свобода и сигурност, уважението към личния и семейния живот, защита на личните данни, правото за встъпване в брак и право на създаване на семейство, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, свобода на събранията и сдруженията, свобода на изкуствата и науките, правото на образование, свобода за избор на професия и право на труд, свобода на стопанската инициатива, правото на собственост, правото на убежище, защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране);
  • дял ІІІ: равенство (равенство пред закона, недискриминация, културно, религиозно и езиково многообразие, равенство между жените и мъжете, правата на детето, правата на възрастните хора, интеграция на хората с увреждания);
  • дял ІV: солидарност (правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието, правото на колективни преговори и действия, правото на достъп до услугите за намиране на работа, защита при неоснователно уволнение, справедливи и равни условия на труд, забрана на детския труд и защита на работещите младежи, семеен и професионален живот, социална сигурност и социална помощ, закрила на здравето, достъп до услуги от общ икономически интерес, опазване на околната среда, защита на потребителите);
  • дял V: гражданство (правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент и в общинските избори, правото на добра администрация, правото на достъп до документи, Европейския омбудсман, правото на петиция, свобода на движението и пребиваването, дипломатическа и консулска закрила);
  • дял VІ: правосъдие (правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпция за невиновност и право на защита, принципи на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, правото да не бъде съден или наказван два пъти в наказателни производства за едно и също престъпление);
  • дял VІІ: основни разпоредби.

Приложно поле

Хартата се прилага към европейските институции, които са обект на принципа на субсидиарност, и при никакви обстоятелства не могат да разпростират правомощията и задачите, които са им възложени чрез Договорите. Хартата се прилага и към държавите-членки на ЕС, когато те прилагат правото на ЕС.

Ако някое от правата съответства на правата, гарантирани чрез европейската Конвенция за човешките права, значението и приложното поле на тези права трябва да бъдат същите, като дефинираните от конвенцията, макар че правото на ЕС може да предвижда по-разширена защита. Всяко от правата, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите-членки на ЕС, трябва да бъде тълкувано в съответствие с тези традиции.

Протокол (№) 30 към Договорите относно прилагането на хартата за Полша и Обединеното кралство ограничава тълкуването на хартата от Съда и националните съдилища на тези две държави, в частност по отношение на правата, свързани със солидарността (дял ІV).

Последна актуализация: 06.05.2010
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата