Принципът „замърсителят плаща“ и екологична отговорност

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2004/35/EО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

С нея се определят правила въз основа на принципа „замърсителят плаща“. Това означава, че дадено дружество, което причинява екологични щети, носи отговорност за тях и трябва да предприеме необходимите действия за тяхното предотвратяване или отстраняване, и да поеме всички свързани разходи.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Понятието „екологични щети“ е определено в директивата като:

• щети, които засягат значително екологичното, химичното или количественото състояние на водните ресурси по смисъла на Директива 2000/60/ЕО, Рамковата директива на ЕС за водите, и Директива 2008/56/ЕО, Директивата относно стратегията за морската среда;
• щети на почвата, които създават значителна опасност за здравето на хората;
• щети на защитени видове и естествени местообитания, които засягат неблагоприятно опазването им по смисъла на Директива 2009/147/EО относно опазването на дивите птици и Директива 92/43/ЕИП, Директивата за естествените местообитания.

Определението включва отделянето на замърсители във въздуха (тъй като това засяга състоянието на почвата или водите), повърхностните води във вътрешността и подземните води и всяко преднамерено освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми по смисъла на Директива 2001/18/EО.

Обхват

Съществуват 2 сценария за възникване на отговорност:

• 1.

  Екологични щети, причинени от някоя от дейностите, посочени в приложение III към директивата, като например:

  • енергетика;
  • производство и преработка на метали;
  • добив на минерали;
  • химическа промишленост;
  • управление на отпадъците;
  • едромащабно производство на пулп, хартия и картон, боядисване на текстил и кожарски предприятия;
  • едромащабно производство на месо, млечни произведения и храни.
• 2.

  Екологични щети на защитени видове и естествени местообитания (или непосредствена заплаха за тях), причинени от трудови дейности, различни от посочените в приложение III, и ако дружеството е виновно или има небрежно поведение.

Изключения

Изключенията включват въоръжен конфликт, природно бедствие, отговорност за видове екологични щети, обхванати от определени международни конвенции (напр. морско замърсяване), и ядрени рискове, които са обхванати от Договора за Евратом.

Действия за предотвратяване и отстраняване

• Ако съществува непосредствена заплаха за възникването на щети, дружеството трябва незабавно да предприеме необходимите превантивни мерки.
• Ако вече са нанесени щети, дружеството трябва незабавно да информира органите и да предприеме стъпки за управление на ситуацията с цел предотвратяване на допълнителни екологични щети и заплахи за човешкото здраве, и да предприеме подходящи действия за отстраняване на щетите.

Дружеството трябва да плати за действията по предотвратяване и отстраняване, с изключение на определени ситуации, например ако щетите са причинени от трета страна, независимо от съответните мерки за безопасност, или е в резултат на спазване на официална инструкция.

Изпълнение

• През 2016 г. беше изготвен доклад за изпълнението, в който бяха разгледани опитът от изпълнението на директивата през периода 2007—2013 г., както и оценка, извършена съгласно REFIT, Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.
• Докладът потвърждава, че макар все още да не е разгърнат целият потенциал на директивата, тя е ефективна по отношение на отстраняването на екологични щети и насърчава предотвратяването им.

Регламент (ЕС) 2019/1010 за изменение

Директивата беше изменена през 2019 г. с Регламент (ЕС) 2019/1010, който хармонизира и оптимизира задълженията за докладване в областта на законодателството за околната среда. Новите въведени правила, които се прилагат от 26 юни 2019 г., са следните:

• държавите от ЕС докладват на Комисията за опита, натрупан при изпълнението на тази директива. Информацията, която те трябва да представят, е посочена в приложение VI към директивата и тя трябва да бъде събрана до 30 април 2022 г. и след това да се събира на всеки 5 години;
• до 30 април 2023 г. и след това на всеки 5 години Комисията ще публикува оценка, която тя е извършила на тази директива въз основа на информацията, предоставена от държавите от ЕС;
• до 31 декември 2020 г. Комисията трябва да разработи насоки за осигуряване на общо разбиране на понятието „екологични щети“ по смисъла на директивата.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 30 април 2004 г. и трябваше да бъде въведена в законодателството на държавите от ЕС до 30 април 2007 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Екологична отговорност (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56—75)

Последващите изменения на Директива 2004/35/EО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за информация.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент: Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (COM(2016) 204 final, 14.4.2016 г.)

Работен документ на службите на Комисията: „Оценка по REFIT на Директивата относно екологичната отговорност“, придружаващ документа Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (SWD(2016) 121 final, 14.4.2016 г.)

последно актуализация 17.06.2020