RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Протокол от Киото за изменението на климата

Протоколът от Киото, който последва Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменението на климата, е един от най-важните международни юридически документи, предназначен за борба с изменението на климата. Той съдържа поетите от индустриалните държави ангажименти да намалят своите емисии на определени парникови газове, на които се дължи глобалното затопляне. Общо емисиите на развитите държави трябва да бъдат намалени с поне 5 % за периода 2008—2012 г. спрямо нивото от 1990 г.

АКТ

Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея.

ОБОБЩЕНИЕ

На 4 февруари 1991 г. Съветът упълномощи Комисията да участва от името на Европейската общност в преговорите по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата, приета в Ню Йорк на 9 май 1992 г. Рамковата конвенция бе ратифицирана от Европейската общност с Решение 94/69/ЕО от 15 декември 1993 г. Тя влезе в сила на 21 март 1994 г.

Рамковата конвенция има голям принос за установяване на ключовите принципи на международната борба с изменението на климата. Тя дефинира по-специално принципа на „общите, но диференцирани отговорности“. Тя също така съдейства за по-добро осъзнаване от обществото на глобално ниво на проблемите, свързани с измененията на климата. При все това конвенцията не съдържа конкретни, свързани с цифри ангажименти, описани държава по държава, по отношение на намаляване на емисиите на парникови газове.

Ето защо държавите, страни по конвенцията, решиха на първата конференция на страните, проведена в Берлин през март 1995 г., да договорят протокол, който да съдържа мерки за намаляване на емисиите на индустриализираните държави за периода след 2000 г. След продължителна работа на 11 декември 1997 г. в Киото бе приет Протоколът от Киото.

Европейската общност подписа протокола на 29 април 1998 г. През декември 2001 г. Европейският съвет от Лакен потвърди желанието на Европейския съюз Протоколът от Киото да влезе в сила преди световната среща на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург (26 август — 4 септември 2002 г.). За постигането на тази цел с настоящото решение се одобрява протоколът от името на Общността. Държавите-членки се ангажират да депозират техните правни инструменти за ратифициране по едно и също време с Общността и в рамките на възможното, преди 1 юни 2002 г.

В приложение II към настоящото решение са посочени ангажиментите по отношение на ограничаване и намаляване на емисиите, поети от държавите-членки и от Общността за първия период на ангажимента (2008—2012 г.).

Съдържание на протокола

Протоколът от Киото е насочен срещу емисиите на следните парникови газове:

  • въглероден двуокис (CO2);
  • метан (CH4);
  • двуазотен оксид (N2O);
  • въглефлуороводороди (HFCs);
  • перфлуоровъглероди (PFCs);
  • серен хексафлуорид (SF6).

Той представлява важна стъпка напред в борбата срещу глобалното затопляне, тъй като съдържа задължителни и количествено измерими цели за ограничаване и намаляване на въздействието на парниковите газове.

Като цяло държавите, които са страни по приложение I към Рамковата конвенция (т.е. индустриализираните държави) се ангажират съвместно да намалят своите емисии на парникови газове с цел намаляване на общите емисии на парникови газове от развитите страни с поне 5 % спрямо нивата от 1990 г. за периода 2008—2012 г. Приложение B към протокола съдържа обвързаните с цифри ангажименти на държавите, които са страни по протокола.

Държавите, които са били членки на ЕС преди 2004 г., трябва да намалят съвместно своите емисии на парникови газове с 8 % между 2008 и 2012 г. Държавите-членки, които са се присъединили към ЕС след тази дата, се ангажират да намалят своите емисии с 8 %, с изключение на Полша и Унгария (6 %), както и Малта и Кипър, които не са изброени в приложение I към Рамковата конвенция.

За периода преди 2008 г., държавите, които са страни по протокола, се ангажират да постигнат напредък в реализирането на своите ангажименти най-късно през 2005 г., а също така да могат да представят доказателства.

1995 г. може да бъде избрана за референтна година от държавите, които са страни по протокола и които желаят това, за емисиите на HFC, PFC и SF6.

За постигането на тези цели протоколът предлага поредица от средства:

  • с които да се подкрепят или създадат национални политики за намаляване на емисиите (повишаване на енергийната ефективност, насърчаване на устойчиви форми на земеделие, разработване на възобновяеми енергийни източници и др.);
  • коопериране с други от договарящите страни (обмен на опит или информация, координация на националните политики чрез разрешени годишни стойности на емисии, чрез съвместно изпълнение и механизъм за подходящо развитие).

Държавите, които са страни по протокола, въвеждат национална система за оценка на емисиите в резултат на човешка дейност и абсорбция от шахтите на всички газове с парников ефект (не е регламентирано от Протокола от Монреал) най-късно една година преди първия период на ангажимента.

Най-късно за 2005 г. е предвиден преглед на ангажиментите за втория период.

На 31 май 2002 г. Европейският съюз ратифицира Протокола от Киото. Той влезе в сила на 16 февруари 2005 г. след ратификацията му от Русия. Няколко индустриални държави отказаха да ратифицират протокола, сред които САЩ и Австралия.

ПОЗОВАВАНИЯ

Акт Влизане в сила Краен срок за транспониране в държавите-членки Официален вестник

Решение 2002/358/ЕО

2.5.2002 г.

ОВ L 130 от 15.5.2002 г.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Решение 2006/944/EО на Комисията от 14 декември 2006 година за определяне на съответните нива на емисиите, разпределени на Общността и всяка от нейните държави-членки съгласно Протокола от Киото в съответствие с Решение 2002/358/EО на Съвета [Официален вестник L 358 от 16.12.2010 г.].
Изменено с:
Решение 2010/778/UE на Комисията от 15 декември 2010 [Официален вестник L 332 от 16.12.2010 г.].

Последна актуализация: 04.04.2011
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата