RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Процесът на присъединяване на нова държава-членка

Процесът на разширяване на Европейския съюз (ЕС) има историческа функция: да направи от европейския континент зона на мир, стабилност и просперитет. ЕС постепенно въведе процес, за да напътства и подпомага страните—кандидатки за присъединяване, да се подготвят за своите задължения на държави-членки, а именно в техния процес на преход, на реформи и прилагане на правото и политиките на ЕС.

ОБОБЩЕНИЕ

Всяка европейска държава, която желае да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), е длъжна да спазва общите ценности на ЕС, определени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС): зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата. Освен това се ангажира да насърчава тези ценности в рамките на ЕС и по отношение на трети страни.

Условията за присъединяване към ЕС са предвидени в член 49 от ДЕС. На първо време държавата, която желае да се присъедини, изпраща своята кандидатура до Съвета. За тази кандидатура се информират Европейският парламент и националните парламенти. След това Съветът се консултира с Комисията и иска одобрение от Европейския парламент, който се произнася с мнозинство от съставляващите го членове. В случай на одобрение Съветът взема решение по присъединяването чрез единодушен вот.

Условията на присъединяване и измененията на договорите и институциите, с които е свързано това присъединяване, са предмет на споразумение между държавите-членки и страната кандидат. Това споразумение или договор за присъединяване подлежи на ратифициране от всички договарящи държави.

Процес на присъединяване

Всяка кандидатура за членство е предмет на становище на Комисията, както и на решение на Съвета, с което на страната, подала молбата, се предоставя статут на страна кандидатка. Този статут не разрешава непременно незабавното започване на преговорите по отношение на присъединяването. За целта страната кандидатка трябва да отговаря на определен брой условия.

Страната трябва да отговаря на критериите за допустимост, които са определени на заседанието на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. и допълнени на заседанието на Европейския съвет в Мадрид през 1995 г. Това са:

  • политически критерии: стабилността на институциите трябва да гарантира демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата;
  • икономически критерии: наличието на функционираща пазарна икономика, способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС;
  • способността да се поемат отговорностите на държава-членка, произтичащи от правото и политиките на ЕС (или достиженията на общностното право), включително присъединяване към политическите, икономическите и валутните цели на Съюза.

Страната кандидатка трябва също да е създала условия за своята интеграция чрез адаптиране на своите административни структури.

Страните от Западните Балкани трябва да представят задоволителни резултати в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране (и по-специално по въпросите, свързани с търговията), преди ЕС да може да разгледа евентуалните им кандидатури за членство.

Капацитетът на ЕС за присъединяване (или интеграционен капацитет) е друг основен елемент. ЕС трябва да е в състояние да приема нови членове, като същевременно задълбочава своята интеграция и гарантира функционирането на своите институции и политики. Новите членове са длъжни от своя страна да бъдат добре подготвени за своя нов статут на държава-членка. Разширяването трябва също да получи подкрепата на общественото мнение в държавите-членки и страните кандидатки.

След като страната кандидатка изпълни критериите, на преговорите за присъединяване може да бъде поставено начало . Европейският съвет взема решение за уместността на започването на преговорите въз основа на становището на Комисията.

Преговорите за присъединяване представляват основата на процеса на присъединяване. Те се отнасят до приемането, въвеждането и прилагането на достиженията на общностното право от страните кандидатки. Те имат за цел да помогнат на страните кандидатки да се подготвят за своите задължения на държави-членки след осъществяване на присъединяването. Преговорите се водят индивидуално и се основават на собствените заслуги на всяка страна кандидатка; така че степента на подготвеност на отделните страни кандидатки може да е различна.

Провеждането на преговорите за присъединяване се основава на рамката за преговори, определена от Съвета по предложение на Комисията. Тя поставя в перспектива преговорите, които ще бъдат водени, със ситуацията и характеристиките на всяка страна кандидатка. Рамката за преговори се отнася до:

  • принципите и процедурите на преговаряне;
  • въпросите, които вероятно ще бъдат договаряни, като финансови аспекти, временни дерогации или предпазни мерки в специфични области от достиженията на правото (като свободното движение на хора, структурните политики или селското стопанство);
  • политическите и икономическите реформи;
  • отворения край на преговорите;
  • целта, която е присъединяване.

Преговорите се отнасят до приемане на достиженията на общностното право. Те започват с подготвителна фаза или аналитичен преглед на достиженията на правото („скрининг“), направен от Комисията. Скринингът има за цел да се прецени степента на подготовка на страната кандидатка, тя да се запознае с достиженията на правото и да се определят главите, които ще се отварят въз основа на референтните критерии („benchmarks“). Тези референтни критерии се отнасят до важните подготвителни етапи за бъдещото привеждане в съответствие и спазване на договорните задължения по споразуменията за асоцииране, свързани с европейското законодателство. Съветът взема единодушно решение относно евентуални референтни критерии или отваряне на глава въз основа на препоръките на Комисията.

Преговорите се състоят в рамките на двустранни междуправителствени конференции, на които участват държавите-членки на ЕС и страната кандидат.

Преговорите се закриват, когато страната кандидат изпълни референтните критерии („benchmarks“), определени за затваряне на главата (например законодателни мерки, административни или съдебни инстанции, раздели от достиженията на правото, които ефективно се прилагат, функционираща пазарна икономика за главите в областта на икономиката). Страната трябва да приеме също и проект за обща позиция на ЕС, изготвен от Комисията и приет единодушно от Съвета. Затворените глави винаги могат да бъдат отворени отново, в случай че страните кандидатки вече не отговарят на необходимите условия.

Преговорите за присъединяване могат да бъдат преустановени в случай на сериозно и постоянно нарушение на принципите, на които е основан ЕС. Тогава Комисията може да препоръча по своя собствена инициатива или по искане на трета страна от държавите-членки преустановяването на преговорите и условията за тяхното възобновяване. Съветът приема препоръката с квалифицирано мнозинство след изслушване на засегнатата страна кандидатка.

При приключване на преговорите по всички глави процесът на присъединяване отива към своя край. Присъединяването може да стартира чрез сключване на споразумение, договор за присъединяване, между държавите-членки и страната кандидатка. Въпреки това Съветът взема единодушно решение да завърши процеса след становище на Комисията и съгласието на Европейския парламент. Договорът за присъединяване засяга:

  • резултата от преговорите за присъединяване, условията за присъединяване и предпазните мерки или областите, на които е необходимо да се отдели допълнително внимание;
  • адаптиране на институциите и на договорите, разпределение на гласовете при гласуванията на Съвета и на Европейския парламент, броя на европейските депутати, броя на членовете на Комитета на регионите и др.;
  • датата на присъединяване.

Договорът за присъединяване подлежи на ратифициране от всички държави-членки и бъдещата държава-членка. Страната кандидатка е вече присъединяваща се страна и продължава процеса на присъединяване, като адаптира областите, в които трябва да постигне напредък, при стриктното наблюдение от страна на Комисията.

Инструменти на процеса на присъединяване

За всеки процес на присъединяване и за всяка страна кандидатка се определя предприсъединителна стратегия. Тази стратегия предвижда инструменти (изброени по-долу), които ще подпомагат страните кандидатки в тяхната подготовка.

Двустранните споразумения, сключени между ЕС и всяка страна кандидатка, служат за рамка на диалога и преговорите. Пример за това е споразумението за асоцииране и споразумението за митнически съюз, сключено с Турция, както и споразуменията за стабилизиране и асоцииране на страните от Западните Балкани.

С цел да се консолидира процесът, се провеждат политически и икономически диалози между ЕС и всяка страна кандидатка. Техните резултати се интегрират в преговорите за присъединяване.

Партньорствата за присъединяване формират индивидуална рамка за всяка страна кандидатка. Те излагат по подробен начин:

  • приоритетите на краткосрочните и средносрочните реформи, основани на критериите от Копенхаген;
  • приоритетите за укрепване на институциите и инфраструктурите;
  • референтната рамка на финансовата помощ, осигурена от европейските фондове.

Националните програми за приемане на достиженията на правото (НППДП) са предвидени в партньорствата за присъединяване и установени от всяка страна кандидатка. Те представляват календар за изпълнение на приоритетите, определени в партньорствата за присъединяване, както и разпределените за тях човешки и финансови ресурси.

Участието в програмите, агенциите и комитетите на ЕС е отворено за страните кандидатки. Страната кандидатка участва с финансова вноска; на това основание финансовата помощ за предприсъединяване може да поеме част от това финансиране. Въпреки това страните кандидатки имат само статут на наблюдатели в програмите, в които участват, и не присъстват на събранията на комитетите за мониторинг на тези програми, освен ако не ги засягат (образование, професионално обучение, младите хора, околна среда, здраве и др.). Тяхното участие в отделните агенции е различно — от пълно участие до частично участие.

Оценката на Комисията (мониторинг) започва от кандидатурата за членство и продължава до момента на присъединяване на страната кандидатка.

Тази оценка е предмет на годишни доклади, в които Комисията оценява способността на страните кандидатки да поемат своите задължения като държави-членки. В тези доклади се прави подробна оценка спрямо критериите от Копенхаген, включително оценка глава по глава на приемането и прилагането на достиженията на правото.

По-често и в допълнение към своята годишна оценка Комисията въвеждапроцес на мониторинг на хода на преговорите за присъединяване. Този процес се основава на рамката за преговори и е насочен към оценка на привеждането в съответствие с достиженията на правото и неговото прилагане по отношение на страните кандидатки. Тази оценка редовно се публикува в мониторингови доклади.

Диалогът с гражданското общество има за цел да включи гражданските общества на ЕС и на страните кандидатки в процеса на присъединяване, с цел да се укрепи процесът на взаимно познаване и разбиране.

Финансовата помощ за предприсъединяване подпомага:

  • реформите на институциите и създаването на необходимите инфраструктури с цел привеждането в съответствие с достиженията на правото и прилагането му;
  • регионалното и трансграничното сътрудничество;
  • регионалното развитие;
  • подготвителните работи за участие в структурните фондове на ЕС.

Предприсъединителната помощ и процесът на предприсъединяване са взаимозависими. Ето защо тази помощ трябва да бъде адаптирана с оглед на напредъка, реализиран от страните кандидатки, и определянето на новите приоритети.

За периода 2007—2013 г. Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) представлява финансовата помощ в полза на страните кандидатки, както и потенциалните страни кандидатки от Западните Балкани.

Освен това страните кандидатки могат да ползват съфинансиране от международни финансови институции (МФИ), с които Комисията е сключила споразумения. Тези споразумения не само позволяват да се укрепи сътрудничеството между институциите, но също и допринасят за по-добро насочване на заемите и фондовете, обслужващи процеса на предприсъединяване. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (DE) (EN) (FR), като финансова институция, утвърдена от ЕС, също има важна роля.

Контекст

От създаването си през 1957 г. ЕС е преминал през шест последователни разширявания. Първоначално съставен от шест държави основателки, в момента в него влизат двадесет и седем държави-членки.

Разширяванията от 2004 г. и 2007 г. са безпрецедентни не само поради броя присъединили се държави, но и поради предизвикателството, което представляваше тяхното присъединяване. В действителност както икономическата, така и политическата ситуация в повечето от тези държави налагаше предварителна подготовка. Освен това и самият ЕС трябваше да се подготви, за да ги приеме. Именно поради това процесът на разширяване се задълбочи.

Последна актуализация: 16.03.2010
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата