RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Равно третиране в областта на заетостта и професиите

Директивата поставя основна рамка с цел постигане на равно третиране на гражданите на Европейския съюз, независимо от тяхната религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, във връзка с условията на достъп до заетост или професия, на повишение, на професионална квалификация, на условия за наемане и условия на труд и на членство в някои организации.

АКТ

Директива 2000/78/EO на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

ОБОБЩЕНИЕ

Борбата с дискриминацията е основно предизвикателство за Европейския съюз. Всъщност Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, спазване на човешките права и основните свободи, както и на върховенството на закона. Следователно ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки за борба с дискриминацията и в частност в случаите, в които тя засяга заетостта и пазара на труда.

Заетостта и упражняването на занятие са ключови елементи за гарантирането на равни възможности за всички и в значителна степен подпомагат пълноценното участие на гражданите в икономическия, социалния и културния живот. Впрочем в сферата на заетостта и на трудовия пазар се констатират множество случаи на дискриминация.

Член 13 от Договора за ЕС, въведен от Договора от Амстердам, дава специални правомощия на Общността за борба с дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Държавите-членки забраняват дискриминацията в областта на заетостта и упражняването на занятие. Все пак приложното поле, съдържанието и изпълнимостта на тази забрана са променливи. Следователно целта на настоящата директива е да регламентира минимална обща рамка в тази област.

Приложно поле

Директивата се отнася за следните области:

  • условия за достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие, включително повишение;
  • професионална квалификация;
  • условия за наемане и условия на труд (включително условията за заплащане и уволнение);
  • членство и участие в организации на работодателите или работниците или друга професионална организация.

Настоящата директива се прилага за публичния и частния сектор, включително публични органи и доброволна платена работа.

Понятие за дискриминация

Целта на директивата е да се пребори в еднаква степен както с пряката дискриминация (различия в третирането, основано на конкретна характеристика), така и с непряката дискриминация (разпоредба, критерий или видимо неутрална практика, които могат да имат неблагоприятно въздействие по отношение на едно или повече лица или да ги подтикнат към дискриминация). Тормозът, създаващ враждебна обстановка, се счита за дискриминация. Предвидени са разумни мерки, целящи гарантиране на принципа на равно третиране на лицата с увреждания, при ограничаване до случаите, които не предполагат неоправдани трудности.

Случаи на оправдана разлика в третирането

  • Основно професионално изискване

В някои случаи разликата в третирането може да бъде оправдана предвид естеството на длъжността или условията, при които се упражнява занятието.

  • Разлики в третирането на основание възраст

Такива разлики в третирането са приемливи, когато са оправдани обективно и са подходящи и необходими за постигането на законосъобразните цели на пазара на труда (да осигуряват защита на младите хора или на по-възрастните работници, определянето на изискване за продължителност на професионалния опит и други).

  • Положително действие

Държавите-членки имат право да поддържат и приемат мерки за предотвратяване или компенсиране на съществуващо неравностойно положение (мерки за насърчаване на професионалната интеграция на младите хора, преминаване от активна професионална заетост в пенсия и други).

Минимални изисквания

Директивата съдържа клауза за „не-регресия”, която се отнася за държави-членки, прилагащи законодателство, което предвижда по-високо ниво на защита от това, което се гарантира от директивата.

Правни средства за защита и привеждане в изпълнение

Въпреки утвърдения принцип за равно третиране на мъжете и жените съгласно правото на Общността, прилагането му на практика се оказа изключително трудно. Имайки предвид тези трудности и за да гарантира ефикасността на възприетите права за борба с дискриминацията, директивата предвижда серия от механизми.

Тези механизми се основават на:

  • подобряване на защитата на правата чрез улесняване на достъпа до органите на съдебната власт или до процедурите за помирение (под формата на личен достъп или посредством организации, упълномощени да упражнят това право от името на тъжителя);
  • прехвърляне на тежестта на доказване: след като се установят фактите, които позволяват да се допусне съществуването на дискриминация, тежестта на доказване се пада на страната обвиняем, съгласно Директива 97/80/ЕО и на юриспруденцията на Съда в случай на дискриминация, основана на пола;
  • за защита на жертвите на дискриминацията от действия с наказателен характер, в частност от уволнение;
  • разпространяване на адекватна информация относно разпоредбите на директивата, след приемането ѝ, в професионалните и образователните учреждения и на работното място.

Ролята на социалните партньори в борбата с дискриминацията е от съществено значение. Следователно държавите членки трябва да вземат мерки за стимулиране на диалога между социалните партньори с оглед насърчаване на равното третиране чрез наблюдаване на практики на работните места, чрез въвеждане на правила за добра практика, обмяна на опит, добри практики и др.

Националните разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, трябва да бъдат отменени или обявени за недействителни. Държавите-членки определят санкции, приложими при нарушения на принципа на равно третиране.

Държавите-членки представят на Комисията цялата необходима информация за изготвянето на доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящата директива в срок до 2 години след влизането ѝ в сила, а след това на всеки пет години.

Директивата съдържа формуляр за оценка на въздействието върху предприятията, и по-конкретно върху МСП.

Контекст

Директивата е част от пакет от мерки за борба с дискриминацията. Освен настоящата директива, пакетът съдържа и Съобщение на Комисията, което задава общата рамка за действие в това начинание, директива относно прилагането на принципа за равно третиране независимо от расов или етнически произход, както и Програма за борба с дискриминацията за периода 2001-2006 г.

Директивата не взема под внимание дискриминацията, основана на пола, тъй като този принцип вече е обект на общностното законодателство (в частност Директива 76/207/ЕИО относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд и Директива 86/613/ЕИО за прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените, извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието).

ПРЕПРАТКИ

Акт Влизане в сила Краен срок за транспониране в държавите-членки Официален вестник
Директива 2000/78/EO

2.12.2000 г.

2.12.2003 г.

OB L 303 от 2.12.2000 г.

Последна актуализация: 11.04.2007
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата