RSS
Азбучен показалец
Тази страница е достъпна на 23 езика
Налични нови езици:  BG - CS - ET - GA - LV - LT - HU - MT - PL - RO - SK - SL

We are migrating the content of this website during the first semester of 2014 into the new EUR-Lex web-portal. We apologise if some content is out of date before the migration. We will publish all updates and corrections in the new version of the portal.

Do you have any questions? Contact us.


Прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС (предишни членове 81 и 82 от Договора за ЕО)

Новите договорености за прилагане на антитръстовите процедури, въведени с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета, са предназначени да осигурят по-ефективно прилагане на правилата за конкуренцията в Европейския съюз (ЕС) в интерес на потребителите и фирмите, като същевременно облекчават административното бреме върху фирмите, извършващи търговска дейност в Европа. С децентрализираното прилагане на правилата за конкуренцията и чрез засилване на контрола a posteriori този регламент ще облекчи административното натоварване на Комисията, като ѝ позволи да концентрира ресурсите си върху санкционирането на най-тежките нарушения на конкуренцията. Той ще разшири и ролята на националните органи по конкуренцията и националните съдилища за прилагането на законодателството на ЕС за конкуренцията, гарантирайки неговото ефективно и еднообразно прилагане.

АКТ

Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора [Виж акт(ове) за изменение].

ОБОБЩЕНИЕ

Този регламент, приет от Съвета на 16 декември 2002 г., и прилагащ правилата за конкуренцията, предвидени в членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (предишни членове 81 и 82 на Договора за създаване на Европейската общност (Договора за ЕО), замени Регламент (ЕИО) № 17/62 (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV) от 1 май 2004 г.

Регламент № 17/62 създаде централизирана система за наблюдение, според която споразуменията, склонни да ограничат и засегнат търговията между държавите-членки на ЕС, трябва да бъдат нотифицирани пред Комисията, за да получат право за освобождаване. Изключителните правомощия на Комисията да разрешава споразумения, които ограничават конкуренцията, но удовлетворяват условията на член 81 параграф 3 от Договора за ЕО, са довели до голям брой споразумения, нотифицирани от фирмите — факт, който подкопава усилията за насърчаване на взискателното и децентрализирано прилагане на правилата на ЕС за конкуренцията.

С оглед опростяването на административните формалности за фирмите и даването на възможност на Комисията да предприеме по-ефективно действие срещу тежките нарушения на правилата за конкуренция, Комисията стартира с публикуването на своята Бяла книга от 1999 г. (DE) (EN) (ES) (FR) дълъг процес на реформи, който доведе до публикуването на този регламент.

Тази реформа постига прехода от системата за централизирано разрешаване от Комисията на база на предварително нотифициране към правна система за освобождаване, която е базирана на децентрализираното прилагане на правилата на ЕС за конкуренцията и засилването на контрола a posteriori и така облекчава натоварването на Комисията и засилва ролята на националните органи и съдилища по конкуренцията при прилагането на общностното право за конкуренцията, като същевременно гарантира неговото ефективно и еднообразно прилагане.

Приложно поле

Този регламент залага правилата за прилагане на разпоредбите на ДФЕС, свързани със споразумения, решения на сдружения от предприятия и съгласувани практики, които могат да ограничат конкуренцията (член 101 от ДФЕС) и злоупотребите с господстващо положение (член 102 от ДФЕС).

Сътрудничество между Комисията и органите по конкуренцията и съдилищата на държавите-членки на ЕС

Прякото въздействие от правната система за освобождаване, създадена чрез този регламент, е да увеличи отговорността на предприятията, тъй като след като вече не са обект на изискването за предварително нотифициране, те ще трябва да обезпечат добросъвестно, че споразуменията не засягат свободната конкуренция и не нарушават правилата на ЕС в тази област. Въпреки това, за да избегнат всякакви злоупотреби, органите по конкуренцията в Европа, в това число и Комисията, и националните съдилища сами ще поемат по-голяма отговорност да обезпечат спазването на правилата на ЕС по конкуренцията, координирайки съответните си дейности. За тази цел се изискват усилия за насърчаване на обмена на информация между различните институции.

За да улесни обмена на информация между органите по конкуренцията в Европа, регламентът предвижда създаването на Европейска мрежа по конкуренцията, която се състои от националните органи по конкуренцията и Комисията. В рамките на тази мрежа може да се реализира обменът на информация, включително поверителна информация, което би помогнало за строго прилагане на нарушенията на правилата за конкуренцията. Комисията трябва да предаде копие на най-важните документи и при поискване на компетентните органи да предостави всички документи, необходими за оценяването на разглеждания от нея случай. От своя страна националните компетентни органи отговарят да уведомят Комисията за всяко решение за забрана или ангажимент, свързани с прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, и за всяко решение за оттегляне на преимуществото на регламент за „групово“ освобождаване от забрана не по-късно от тридесет дни преди приемането им.

За да се избегне припокриване и да се обезпечи еднообразното и съгласувано прилагане на европейското право за конкуренцията, регламентът запазва правилото, че националните органи по конкуренцията автоматично се освобождават от тяхната компетентност, ако Комисията инициира собствено производство. Въпреки това тя се задължава да се консултира с въпросния национален орган, преди да инициира производството. Освен това, когато органът по конкуренцията на държава-членка на ЕС или Комисията получи жалба относно споразумение, решение на сдружение от предприятия или съгласувана практика, която е или е била разглеждана от друг орган по конкуренцията, той/тя може да преустанови производството си или да отхвърли жалбата.

От своя страна, преди да вземе решение да разпореди завършването на дадено нарушение, да направи задължителни ангажиментите, предлагани от предприятията, да установи, че член 101, параграф 1 от ДФЕС е неприложим или да наложи плащане на глоба или периодични санкции на предприятията, Комисията ще се консултира с Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение на някое от неговите заседания или чрез писмена процедура. Този комитет, съставен от представители на националните органи по конкуренцията, служи като форум за обсъждане на казуси, с които се занимават различните органи по конкуренцията в Европа.

И накрая, по отношение на сътрудничеството, което трябва да съществува между Комисията и националните съдилища, регламентът предвижда, че националните съдилища могат да изискат от Комисията да им предаде притежаваната от нея информация или нейното становище по въпроси, касаещи прилагането на правилата на ЕС за конкуренцията. Освен това държавите-членки на ЕС се задължават да изпращат до Комисията копие от всяко писмено решение на националните съдилища, свързано с прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС. Този регламент предвижда още Комисията и националните органи по конкуренцията да представят писмени или устни наблюдения пред националните съдилища по въпросите, свързани с прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС.

Правомощия на Европейската комисия

С цел да обезпечи прилагането на правилата за конкуренцията, касаещи споразумения, решения на сдружения от предприятия и ограничителни практики (член 101) и злоупотребите с господстващо положение (член 102), които са насочени против конкуренцията, Комисията разполага с няколко правомощия да взема решения, да провежда разследвания и да налага санкции. Тя упражнява тези правомощия, когато след подадена жалба или по своя инициатива сметне, че за даден казус съществува нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС.

Съгласно този регламент Комисията може да взема следните решения:

  • решение за установяване и прекратяване на нарушението: ако Комисията открие, че има нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС, тя може да приеме решение, с което изисква от въпросните предприятия и сдружения от предприятия да прекратят нарушението, или с което установява, че нарушението е прекратено;
  • решение, постановяващо временни мерки: при казусите с основателна спешност Комисията, действаща по собствена инициатива, може да постанови временни мерки на базата на установено prima facie нарушение;
  • решение, с което ангажиментите стават задължителни: когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което изисква прекратяването на дадено нарушение, и когато съответните предприятия предложат ангажименти за удовлетворяване на загрижеността ѝ, тя може да превърне тези условия в задължителни за определен срок. Тя може да възобнови производството при промяна на фактите или казуса, когато предприятията действат в разрез с ангажиментите си или решението се базира на непълна, неточна или подвеждаща информация;
  • решение, с което установява, че членове 101 и 102 от ДФЕС са неприложими: Комисията може по причини от обществен интерес за ЕС да установи, че въз основа на фактите, които са ѝ известни, член 101 е неприложим към споразумение, решение на сдружение от предприятия или съгласувана практика, понеже не са удовлетворени условията на член 101, параграф 1 или поради удовлетворяване на условията за дерогация съгласно член 101, параграф 3. Тя може да действа аналогично при казусите за господстващо положение, посочени в член 102.

За да осигури адекватно право на защита, преди да вземе решение Комисията ще даде на съответното предприятие или сдружение от предприятия възможността да бъде изслушанж по аспектите, за които възразява. Засегнатите страни имат и право на достъп до преписката на Комисията, при условие че това не води до разпространяването на тайни за търговската дейност. Въпреки това, с цел опазване на професионалните тайни, цялата събрана информация може да се използва единствено за целта, за която е придобита. Комисията и националните органи по конкуренцията също са задължени да не разпространяват информацията, която са придобили или обменили.

Комисията има следните правомощия за разследване:

  • да провежда разследвания по сектори: когато тенденцията в търговията между държавите-членки на ЕС, статичността на цените или други обстоятелства предполагат, че конкуренцията може да бъде ограничена или нарушена в рамките на общия пазар, Комисията може да проведе разследване на конкретния сектор на икономиката или на конкретния вид споразумение в различните сектори;
  • да изисква информация: Комисията може, чрез обикновено искане или с решение, да изисква от предприятията или сдруженията от предприятия да осигурят цялата информация, която ѝ е необходима да изпълни задълженията си, възложени ѝ чрез този регламент; от всяко физическо или юридическо лице, което би могло да има полезна информация, се изисква да предостави цялата изискана от него информация; Комисията може също да поиска от правителствата и националните органи по конкуренцията всякаква информация, която ѝ е необходима, за да изпълни задълженията си;
  • да снема обяснения: Комисията може да снеме обяснение от всяко физическо или юридическо лице, което се съгласи да му бъдат снети обяснения;
  • да извършва проверки: Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятията и сдруженията от предприятия, а те са длъжни да се подчинят на тези проверки; за тази цел нейните длъжностни лица разполагат с правомощията:
    1. да влизат в помещенията, имотите и транспортните средства на предприятията и сдруженията от предприятия;
    2. да влизат във всички други помещения, имоти и транспортни средства на предприятията и сдруженията от предприятия, включително в домовете на директорите, управителите или други членове от екипа при наличие на основателно съмнение, че там може да се съхраняват книги или други записи, свързани с търговската дейност и с предмета на проверката;
    3. да проверяват книгите и другите записи, свързани с търговската дейност;
    4. да правят копия или извлечения от тези книги или записи;
    5. да запечатват всички бизнес помещения и книги или записи за периода на проверката;
    6. да искат информация от всеки представител или член на екипа на предприятието или сдружението от предприятия и да записват отговорите им.

Длъжностните лица, упълномощени от Комисията да извършват проверки, ще упражнят своите правомощия при представянето на писмено пълномощно, указващо предмета и целта на проверката и евентуалните санкции. В разумен срок преди извършването на проверката Комисията трябва да уведоми за проверката органа по конкуренцията на съответната държава-членка на ЕС. Органът по конкуренцията на държава-членка на ЕС може да изпълни на собствената си територия мярка съгласно националното си право от името на и за сметка на органа по конкуренция на друга държава-членка на ЕС или при поискване от Комисията да предприеме проверка, за да установи наличието на нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС.

Комисията може да наложи следните санкции на предприятията и сдруженията от предприятия:

  • Глоби: Комисията може да налага на предприятията и сдруженията от предприятия глоби, които не надвишават 1 % от общия оборот за предходната стопанска година, когато умишлено или поради небрежност:
    1. предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на искането или не предоставят информацията в определения срок;
    2. представят изисканите книги или други записи, свързани със стопанската дейност, в непълен вид по време на проверките или отказват да се подчинят на разпоредените проверки;
    3. отказват да отговорят на въпрос по време на проверката или отговарят по неточен, непълен или подвеждащ начин;
    4. печатите, поставени от длъжностните лица, упълномощени от Комисията, са увредени.

    Комисията може също да налага глоби на предприятията и сдруженията от предприятия, които не надвишават 10 % от общия оборот, реализиран през предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвали в нарушението, когато те нарушават член 101 или 102 от ДФЕС, не изпълняват решение, разпореждащо временни мерки, или не спазват ангажимент, постановен като задължителен чрез решение на Комисията.

    При определяне на размера на глобата Комисията трябва да вземе предвид тежестта и времетраенето на нарушението. Когато глобата е наложена на сдружение от предприятия и сдружението е неплатежоспособно, Комисията може да изиска плащането от всяко от предприятията, които са били членове на сдружението към момента на нарушението. Финансовото задължение на всяко от предприятията не може да надхвърля 10 % от общия му оборот през предходната стопанска година. Решенията за налагане на глоба не попадат в обхвата на наказателното право.

  • Периодични санкционни плащания: Комисията може също да налага на предприятията и сдруженията от предприятия периодични санкционни плащания, които не надвишават 5 % от среднодневния им оборот за предходната стопанска година и са изчислени от датата, определена с решението, за да ги принуди:
    1. да прекратят нарушение;
    2. да изпълнят решение, с което се постановяват временни мерки;
    3. да изпълнят ангажимент, постановен като задължителен;
    4. да предоставят пълна и точна информация, поискана от нея;
    5. да се подчинят на разпоредената от нея проверка.

    Когато предприятията са изпълнили задължението, с оглед на което е наложено периодичното санкционно плащане, Комисията може да реши да намали определената сума.

Правомощията на Комисията да налага глоби или периодични санкционни плащания имат давностен срок от три или пет години според извършеното нарушение. Давностният срок, който започва да тече от деня на извършване на нарушението, ще бъде прекъснат от всяко действие, предприето от Комисията или от национален орган по конкуренцията с цел извършване на производство във връзка с нарушението. Срокът ще бъде преустановен през времето, през което решението на Комисията е обект на производство, образувано пред Съда. За сравнение, давностният срок за привеждане в изпълнение на санкциите е пет години.

Съдът разглежда решенията на Комисията и може да се произнесе срещу решения на Комисията да наложи глоба или периодично санкционно плащане.

Регламенти за „групово“ освобождаване от забрана

Различни регламенти дават правомощия на Комисията в дефинираните от тях области да прилага регламенти, които обявяват член 101, параграф 1 от ДФЕС за неприложим за някои категории споразумения, решения на сдруженията от предприятия и съгласуваните практики (регламент за „групово“ освобождаване от забрана). Тези регламенти включват:

  • Регламент (ЕИО) № 19/65 относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения и съгласувани практики;
  • Регламент (ЕИО) № 2821/71 относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения, решения и съгласувани практики;
  • Регламент (ЕО) № 487/2009 от 25 май 2009 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози;
  • Регламент (ЕИО) № 1534/91 на Съвета от 31 май 1991 г. за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения, решения и съгласувани практики в застрахователния сектор;
  • Регламент (ЕО) № 246/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения и съгласувани практики между дружества за линейно корабоплаване (консорциуми).

Ако тези споразумения, решения или съгласувани практики с „групово“ освобождаване все пак имат отрицателно въздействие, несъвместимо с член 101, параграф 3 от ДФЕС, Комисията и националните органи по конкуренцията могат по собствена инициатива или по сигнал да оттеглят преимуществото от прилагането на подобен регламент за „групово“ освобождаване при определени случаи.

Разпоредби за изменение

Този регламент изменя следните регламенти:

  • Регламент (ЕИО) № 1017/68 прилагащ правилата за конкуренция към сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт;
  • Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 г. относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност;
  • Регламент (ЕИО) № 4056/86, постановяващ подробните правила за прилагането на членове 81 и 82 от Договора към морския транспорт;
  • Регламент (ЕИО) № 3975/87, постановяващ процедурата за прилагането на правилата за конкуренцията към предприятията в сектора на въздушния транспорт;
  • Регламенти (ЕИО) № 19/65, (ЕИО) № 2821/71 и (ЕИО) № 1534/91 за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора за определени категории споразумения, решения и съгласувани практики;
  • Регламент (ЕИО) № 17/62 (DA) (DE) (EL) (EN) (ES) (FR) (IT) (NL) (PT) (FI) (SV) за прилагане на членове 81 и 82 от Договора;

Този регламент отменя следния регламент:

  • Regulation (EEC) No 141/62 exempting transport from the application of Council Regulation No 17 (Регламент (ЕИО) № 141/62 освобождаващ транспорта от прилагането на Регламент № 17 на Съвета).

ПРЕПРАТКИ

АктВлизане в силаКраен срок за транспониране в държавите-членкиОфициален вестник
Регламент (ЕО) № 1/2003

24.1.2003 г.

ОВ L 1 от 4.1.2003 г.

Акт(ове) за изменениеВлизане в силаКраен срок за транспониране в държавите-членкиОфициален вестник
Регламент (ЕО) № 411/2004

9.3.2004 г.

ОВ L 68 от 6.3.2004 г.

Регламент (ЕО) № 1419/2006

18.10.2006 г.

ОВ L 269 от 28.9.2006 г.

Последователните изменения и поправки на Регламент (ЕО) № 1/2003 са включени в базовия текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (Текст от значение за ЕИП) [Официален вестник L 123 от 27.4.2004 г.].
Този регламент предвижда подробните правила за няколко важни аспекта на производствата, инициирани от Комисията, като изслушвания, жалби и достъп до преписката. Той заменя Регламент (ЕО) № 2842/98 на Комисията от 22 декември 1998 г. относно изслушването на страните при определени производства съгласно членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 101 и 102 от ДФЕС).
Виж консолидираната версия .

Последна актуализация: 14.03.2011
Правна информация | За този сайт | Търсене | За контакти | Начало на страницата