Съвет на Европейския съюз

Познат неофициално и като Съвет на ЕС, той е мястото, където министрите от всички страни членки се срещат, за да приемат закони и да координират политики.

Не бива да се бърка с:

  • Европейски съвет – друга институция на ЕС, в която лидерите на Съюза се срещат около 4 пъти годишно, за да обсъждат политическите приоритети на ЕС
  • Съвет на Европа DeutschEnglishfrançaisitaliano – той изобщо не е орган на ЕС.

Какво прави той?

  1. Приема законите на ЕС.
  2. Координира общите икономически политики на страните от ЕС.
  3. Подписва споразумения между ЕС и други страни.
  4. Одобрява годишния бюджет на ЕС.
  5. Разработва външната и отбранителната политика на ЕС.
  6. Координира сътрудничеството между съдилищата и полицейските сили на държавите от ЕС.

1. Приемане на закони на ЕС

Съветът и Парламентът споделят решаващия глас за новите закони на ЕС, предложени от Комисията.

2. Координиране на икономическите политики

Държавите-членки на ЕС са решили, че искат цялостна икономическа политика за Европа, координирана от икономическите и финансови министри на всяка държава.

Допълнителна цел е създаването на повече работни места и подобряването на системите за образование, здравеопазване и социална политика. Въпреки че всяка държава е отговорна за своята собствена политика, държавите могат да достигат до споразумение относно общи цели и взаимно да се учат от опита си.

3. Подписване на международни споразумения

Съветът подписва споразумения от името на ЕС по различни въпроси — като околна среда, търговия, развитие, текстил, рибарство, наука, технологии и транспорт.

4. Приемане на бюджета на ЕС

Годишният бюджет на ЕС се одобрява съвместно от Съвета и Европейския парламент.

5. Външна и отбранителна политика

Националните правителства имат независим контрол в тези области, но работят заедно за разработването на съвместна външна и отбранителна политика (позната като „обща външна политика и политика за сигурност“). Съветът е главният форум за това сътрудничество.

ЕС няма армия. Все пак, за да му помогнат да реагира по-бързо на международни конфликти и природни бедствия, някои държави от ЕС предоставят войски като сили за бързо реагиране, чиято роля се свежда до хуманитарна дейност, спасителни операции и опазване на мира.

6. Правосъдие

Гражданите на ЕС следва да имат равнопоставен достъп до правосъдие на цялата територия на ЕС. В Съвета министрите на правосъдието се стремят да гарантират, че съдебните решения в дадена държава от ЕС, например за разводи, се признават във всички други държави от Съюза.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи координират контрола върху външните граници на ЕС и борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност.

Кои са членовете на Съвета?

Няма постоянни членове. На всяко заседание на Съвета всяка държава изпраща министъра от съответната област на политиката, която се обсъжда — например министъра на околната среда за заседанието по въпроси на околната среда. В такъв случай заседанието се нарича „Съвет по околната среда“.

Кой председателства заседанията?

Съветът на министрите на външните работи има постоянен председател – върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност English на ЕС.

Всички останали заседания на Съвета се председателстват от съответния министър на държавата, поела ротационното председателство на ЕС.

Например всяко заседание на Съвета по околната среда в периода, в който Естония е поела председателството, ще се ръководи от министъра на околната среда на Естония.

Председателства в периода 2011-2020 г.

  • Унгария - януари – юни 2011 г.
  • Полша - юли – декември 2011 г.
  • Дания - януари – юни 2012 г.
  • Кипър - юли - декември 2012 г.
  • Ирландия - януари – юни 2013 г.
  • Литва - юли - декември 2013 г.
  • Гърция - януари - юни 2014 г.
  • Италия - юли – декември 2014 г.
  • Латвия - януари - юни 2015 г.
  • Люксембург юли – декември 2015 г.
  • Нидерландия - януари – юни 2016 г.
  • Словакия - юли - декември 2016 г.
  • Малта - януари – юни 2017 г.
  • Обединено кралство - юли - декември 2017 г.
  • Естония - януари - юни 2018 г.
  • България - юли - декември 2018 г.
  • Австрия - януари – юни 2019 г.
  • Румъния - юли - декември 2019 г.
  • Финландия - януари - юни 2020 г.

Гласуване

  • Всички обсъждания и гласувания са публични.
  • За приемането на решения обикновено се изисква двойно мнозинство:
    • 55 % от държавите (при настоящите 28 страни в ЕС това означава 15 държави),
    • представляващи поне 65 % от общото население на ЕС.

За блокирането на решение са нужни поне 4 държави (представляващи най-малко 35 % от общото население на ЕС)

  • Изключение – чувствителни теми като външната политика и данъчното облагане изискват консенсус (всички страни да гласуват „за“).
  • Обикновено мнозинство се изисква за процедурни и административни въпроси

 Вижте също

 Изтегляния

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?