Съвет на Европейския съюз

Познат неофициално и като Съвет на ЕС, той е мястото, където министрите от всички страни членки се срещат, за да приемат закони и да координират политики.

Не бива да се бърка с:

  • Европейски съвет – друга институция на ЕС, в която лидерите на Съюза се срещат около 4 пъти годишно, за да обсъждат политическите приоритети на ЕС
  • Съвет на Европа DeutschEnglishfrançaisitaliano – той изобщо не е орган на ЕС.

Какво прави той?

  1. Приема законите на ЕС.
  2. Координира общите икономически политики на страните от ЕС.
  3. Подписва споразумения между ЕС и други страни.
  4. Одобрява годишния бюджет на ЕС.
  5. Разработва външната и отбранителната политика на ЕС.
  6. Координира сътрудничеството между съдилищата и полицейските сили на държавите от ЕС.

1. Приемане на закони на ЕС

Съветът и Парламентът споделят решаващия глас за новите закони на ЕС, предложени от Комисията.

2. Координиране на икономическите политики

Държавите-членки на ЕС са решили, че искат цялостна икономическа политика за Европа, координирана от икономическите и финансови министри на всяка държава.

Допълнителна цел е създаването на повече работни места и подобряването на системите за образование, здравеопазване и социална политика. Въпреки че всяка държава е отговорна за своята собствена политика, държавите могат да достигат до споразумение относно общи цели и взаимно да се учат от опита си.

3. Подписване на международни споразумения

Съветът подписва споразумения от името на ЕС по различни въпроси — като околна среда, търговия, развитие, текстил, рибарство, наука, технологии и транспорт.

4. Приемане на бюджета на ЕС

Годишният бюджет на ЕС се одобрява съвместно от Съвета и Европейския парламент.

5. Външна и отбранителна политика

Националните правителства имат независим контрол в тези области, но работят заедно за разработването на съвместна външна и отбранителна политика (позната като „обща външна политика и политика за сигурност“). Съветът е главният форум за това сътрудничество.

ЕС няма армия. Все пак, за да му помогнат да реагира по-бързо на международни конфликти и природни бедствия, някои държави от ЕС предоставят войски като сили за бързо реагиране, чиято роля се свежда до хуманитарна дейност, спасителни операции и опазване на мира.

6. Правосъдие

Гражданите на ЕС следва да имат равнопоставен достъп до правосъдие на цялата територия на ЕС. В Съвета министрите на правосъдието се стремят да гарантират, че съдебните решения в дадена държава от ЕС, например за разводи, се признават във всички други държави от Съюза.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи координират контрола върху външните граници на ЕС и борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност.

Кои са членовете на Съвета?

Няма постоянни членове. На всяко заседание на Съвета всяка държава изпраща министъра от съответната област на политиката, която се обсъжда — например министъра на околната среда за заседанието по въпроси на околната среда. В такъв случай заседанието се нарича „Съвет по околната среда“.

Кой председателства заседанията?

Съветът на министрите на външните работи има постоянен председател – върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност Englishна ЕС.

Всички останали заседания на Съвета се председателстват от съответния министър на държавата, поела ротационното председателство на ЕС.

Например всяко заседание на Съвета по околната среда в периода, в който Естония е поела председателството, ще се ръководи от министъра на околната среда на Естония.

Председателства в периода 2011-2020 г.

  • Унгария - януари – юни 2011 г.
  • Полша - юли – декември 2011 г.
  • Дания - януари – юни 2012 г.
  • Кипър - юли - декември 2012 г.
  • Ирландия - януари – юни 2013 г.
  • Литва - юли - декември 2013 г.
  • Гърция - януари - юни 2014 г.
  • Италия - юли – декември 2014 г.
  • Латвия - януари - юни 2015 г.
  • Люксембург юли – декември 2015 г.
  • Нидерландия - януари – юни 2016 г.
  • Словакия - юли - декември 2016 г.
  • Малта - януари – юни 2017 г.
  • Обединено кралство - юли - декември 2017 г.
  • Естония - януари - юни 2018 г.
  • България - юли - декември 2018 г.
  • Австрия - януари – юни 2019 г.
  • Румъния - юли - декември 2019 г.
  • Финландия - януари - юни 2020 г.

Гласуване

  • Всички обсъждания и гласувания са публични.
  • За приемането на решения обикновено се изисква kвалифицирано мнозинство:
    • 55 % от държавите (при настоящите 28 страни в ЕС това означава 15 държави),
    • представляващи поне 65 % от общото население на ЕС.

За блокирането на решение са нужни поне 4 държави (представляващи най-малко 35 % от общото население на ЕС)

  • Изключение – чувствителни теми като външната политика и данъчното облагане изискват консенсус (всички страни да гласуват „за“).
  • Обикновено мнозинство се изисква за процедурни и административни въпроси

 Вижте също

 Изтегляния

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?