Съвет на Европейския съюз

Какво прави той?

1. Приема законите на ЕС.
2. Координира общите икономически политики на страните от ЕС.
3. Подписва споразумения между ЕС и други страни.
4. Одобрява годишния бюджет на ЕС.
5. Разработва външната и отбранителната политика на ЕС.
6. Координира сътрудничеството между съдилищата и полицейските сили на държавите-членки.

1. Приемане на закони на ЕС

Съветът и Парламентът споделят решаващия глас за новите закони на ЕС, предложени от Комисията.

2. Координиране на икономическите политики

Държавите-членки на ЕС са решили, че искат цялостна икономическа политика за Европа, координирана от икономическите и финансови министри на всяка държава.

Допълнителна цел е създаването на повече работни места и подобряването на системите за образование, здравеопазване и социална политика. Въпреки че всяка държава е отговорна за своята собствена политика, държавите могат да достигат до споразумение относно общи цели и взаимно да се учат от опита си.

3. Подписване на международни споразумения

Съветът подписва споразумения от името на ЕС по различни въпроси - като околна среда, търговия, развитие, текстил, рибарство, наука, технологии и транспорт.

4. Одобряване на бюджета на ЕС

Годишният бюджет на ЕС се одобрява съвместно от Съвета и Европейския парламент.

5. Външна и отбранителна политика

Националните правителства имат независим контрол в тези области, но работят заедно за разработването на съвместна външна и отбранителна политика (позната като „обща външна политика и политика за сигурност“). Съветът е главният форум за това сътрудничество.

ЕС няма армия. Все пак, за да му помогнат да реагира по-бързо на международни конфликти и природни бедствия, някои държави от ЕС предоставят войски като сили за бързо реагиране, чиято роля се свежда до хуманитарна дейност, спасителни операции и опазване на мира.

6. Правосъдие

Гражданите на ЕС следва да имат равнопоставен достъп до правосъдие на цялата територия на ЕС. В Съвета министрите на правосъдието се стремят да гарантират, че съдебните решения в дадена държава от ЕС, например за разводи, се признават във всички други държави от Съюза.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи координират контрола върху външните граници на ЕС и борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност.

Кои са членовете на Съвета?

Няма постоянни членове. На всяко заседание на Съвета всяка държава изпраща министъра от съответната област на политиката, която се обсъжда - например министърът на околната среда за заседанието по въпроси на околната среда. В такъв случай заседанието се нарича „Съвет по околната среда“.

Кой председателства заседанията?

Съветът на министрите на външните работи има постоянен председател – върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС.

Всички останали заседания на Съвета се председателстват от съответния министър на държавата, поела ротационното председателство на ЕС.

Например всяко заседание на Съвета по околната среда в периода, в който Естония е поела председателството, ще се ръководи от министъра на околната среда на Естония.

Председателства в периода 2011-2020 г.

• Унгария - януари – юни 2011 г.
• Полша - юли – декември 2011 г.
• Дания - януари – юни 2012 г.
• Кипър - юли - декември 2012 г.
• Ирландия - януари – юни 2013 г.
• Литва - юли - декември 2013 г.
• Гърция - януари - юни 2014 г.
• Италия - юли – декември 2014 г.
• Латвия - януари - юни 2015 г.
• Люксембург юли – декември 2015 г.
• Нидерландия - януари – юни 2016 г.
• Словакия - юли - декември 2016 г.
• Малта - януари – юни 2017 г.
• Обединено кралство - юли - декември 2017 г.
• Естония - януари - юни 2018 г.
• България - юли - декември 2018 г.
• Австрия - януари – юни 2019 г.
• Румъния - юли - декември 2019 г.
• Финландия - януари - юни 2020 г.

Гласуване

Решенията в Съвета на ЕС обикновено се вземат с квалифицирано мнозинство. Колкото по-голямо е населението на една страна, толкова повече гласове има тя, но в действителност броят на гласовете се определя в полза на страните с по-малко население.

• Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство: 29 гласа
• Испания и Полша: 27
• Румъния: 14
• Нидерландия: 13
• Белгия, Чешка република, Гърция, Унгария и Португалия: 12
• Австрия, България и Швеция: 10
• Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия: 7
• Кипър, Естония, Латвия, Люксембург и Словения: 4
• Малта: 3

ОБЩО: 345

Когато Съветът гласува, се прилага гласуване с „квалифицирано мнозинство“. Квалифицирано мнозинство се постига, когато:

• мнозинство (понякога дори две трети) от 27-те държави от ЕС гласува „за“
• поне 255 от 345-те възможни гласа са подадени

Освен това държава-членка може да изиска проверка, за да се види дали мнозинството представлява най-малко 62 % от общото население. Ако това не е така, предложението не може да се приеме.

При гласувания по чувствителни теми - като сигурност, международни отношения и данъчно облагане - решенията на Съвета трябва да са единодушни. Това означава, че дори само една държава може да наложи вето на решението.

От 2014 г. ще бъде въведена система, позната като „гласуване с двойно мнзинство“.

За да се приеме едно предложение, ще е необходимо да бъде подкрепено от два вида мнозинство: мнозинство от държави (поне 15) и мнозинство от общото население на ЕС (държавите, които го одобряват, трябва да представляват поне 65 % от населението на ЕС).