Съвет на Европейския съюз

Познат неофициално и като Съвет на ЕС, той е мястото, където министрите от всички страни членки се срещат, за да приемат закони и да координират политики.

Не бива да се бърка с:

  • Европейски съвет – друга институция на ЕС, в която лидерите на Съюза се срещат около 4 пъти годишно, за да обсъждат политическите приоритети на ЕС
  • Съвет на Европа DeutschEnglishfrançaisitaliano – той изобщо не е орган на ЕС.

Какво прави той?

  1. Приема законите на ЕС.
  2. Координира общите икономически политики на страните от ЕС.
  3. Подписва споразумения между ЕС и други страни.
  4. Одобрява годишния бюджет на ЕС.
  5. Разработва външната и отбранителната политика на ЕС.
  6. Координира сътрудничеството между съдилищата и полицейските сили на държавите-членки.

1. Приемане на закони на ЕС

Съветът и Парламентът споделят решаващия глас за новите закони на ЕС, предложени от Комисията.

2. Координиране на икономическите политики

Държавите-членки на ЕС са решили, че искат цялостна икономическа политика за Европа, координирана от икономическите и финансови министри на всяка държава.

Допълнителна цел е създаването на повече работни места и подобряването на системите за образование, здравеопазване и социална политика. Въпреки че всяка държава е отговорна за своята собствена политика, държавите могат да достигат до споразумение относно общи цели и взаимно да се учат от опита си.

3. Подписване на международни споразумения

Съветът подписва споразумения от името на ЕС по различни въпроси - като околна среда, търговия, развитие, текстил, рибарство, наука, технологии и транспорт.

4. Одобряване на бюджета на ЕС

Годишният бюджет на ЕС се одобрява съвместно от Съвета и Европейския парламент.

5. Външна и отбранителна политика

Националните правителства имат независим контрол в тези области, но работят заедно за разработването на съвместна външна и отбранителна политика (позната като „обща външна политика и политика за сигурност“). Съветът е главният форум за това сътрудничество.

ЕС няма армия. Все пак, за да му помогнат да реагира по-бързо на международни конфликти и природни бедствия, някои държави от ЕС предоставят войски като сили за бързо реагиране, чиято роля се свежда до хуманитарна дейност, спасителни операции и опазване на мира.

6. Правосъдие

Гражданите на ЕС следва да имат равнопоставен достъп до правосъдие на цялата територия на ЕС. В Съвета министрите на правосъдието се стремят да гарантират, че съдебните решения в дадена държава от ЕС, например за разводи, се признават във всички други държави от Съюза.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи координират контрола върху външните граници на ЕС и борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност.

Кои са членовете на Съвета?

Няма постоянни членове. На всяко заседание на Съвета всяка държава изпраща министъра от съответната област на политиката, която се обсъжда - например министърът на околната среда за заседанието по въпроси на околната среда. В такъв случай заседанието се нарича „Съвет по околната среда“.

Кой председателства заседанията?

Съветът на министрите на външните работи има постоянен председател – върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност English (en) français (fr) на ЕС.

Всички останали заседания на Съвета се председателстват от съответния министър на държавата, поела ротационното председателство на ЕС.

Например всяко заседание на Съвета по околната среда в периода, в който Естония е поела председателството, ще се ръководи от министъра на околната среда на Естония.

Председателства в периода 2011-2020 г.

  • Унгария - януари – юни 2011 г.
  • Полша - юли – декември 2011 г.
  • Дания - януари – юни 2012 г.
  • Кипър - юли - декември 2012 г.
  • Ирландия - януари – юни 2013 г.
  • Литва - юли - декември 2013 г.
  • Гърция - януари - юни 2014 г.
  • Италия - юли – декември 2014 г.
  • Латвия - януари - юни 2015 г.
  • Люксембург юли – декември 2015 г.
  • Нидерландия - януари – юни 2016 г.
  • Словакия - юли - декември 2016 г.
  • Малта - януари – юни 2017 г.
  • Обединено кралство - юли - декември 2017 г.
  • Естония - януари - юни 2018 г.
  • България - юли - декември 2018 г.
  • Австрия - януари – юни 2019 г.
  • Румъния - юли - декември 2019 г.
  • Финландия - януари - юни 2020 г.

Гласуване

Решенията в Съвета на ЕС обикновено се вземат с квалифицирано мнозинство. Колкото по-голямо е населението на една страна, толкова повече гласове има тя, но в действителност броят на гласовете се определя в полза на страните с по-малко население.

  • Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство: 29 гласа
  • Испания и Полша: 27
  • Румъния: 14
  • Нидерландия: 13
  • Белгия, Чешка република, Гърция, Унгария и Португалия: 12
  • Австрия, България и Швеция: 10
  • Хърватия, Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия: 7
  • Кипър, Естония, Латвия, Люксембург и Словения: 4
  • Малта: 3

ОБЩО: 352

Когато Съветът гласува, се прилага гласуване с „квалифицирано мнозинство“. Квалифицирано мнозинство се постига, когато:

  • мнозинство (понякога дори две трети) от 28-те държави от ЕС гласува „за“
  • поне 260 от 352-те възможни гласа са подадени

Освен това държава-членка може да изиска проверка, за да се види дали мнозинството представлява най-малко 62 % от общото население. Ако това не е така, предложението не може да се приеме.

При гласувания по чувствителни теми - като сигурност, международни отношения и данъчно облагане - решенията на Съвета трябва да са единодушни. Това означава, че дори само една държава може да наложи вето на решението.

От 2014 г. ще бъде въведена система, позната като „гласуване с двойно мнзинство“.

За да се приеме едно предложение, ще е необходимо да бъде подкрепено от два вида мнозинство: мнозинство от държави (поне 15) и мнозинство от общото население на ЕС (държавите, които го одобряват, трябва да представляват поне 65 % от населението на ЕС).


 Вижте също

 Изтегляния

Помогнете ни да направим сайта по-добър

Намерихте ли търсената от вас информация?

ДаНе

Какво търсехте?

Имате ли предложения?