Валутно сътрудничество в ЕС
Икономическият и паричен съюз обхваща координиране на икономическата и фискалната политика, обща парична политика и еврото като обща валута. Еврото бе въведено на 1 януари 1999 г. като виртуална валута за безналични плащания и за счетоводни цели. Банкнотите и монетите бяха пуснати в обращение на 1 януари 2002 г.
Кои страни използват еврото?
Еврото (€) е официална валута на 17 от 27-те страни от ЕС. Тези държави, известни с общото име еврозона, са:
- Австрия
- Белгия
- Кипър
- Естония
- Финландия
- Франция
- Германия
- Гърция
- Ирландия
- Италия
- Люксембург
- Малта
- Нидерландия
- Португалия
- Словакия
- Словения
- Испания
Повече за страните от ЕС и еврото.
Повече от 175 млн. души по света използват валути, фиксирани към еврото.
Цел на еврото
Единната валута предлага много предимства – например премахване на колебанията на валутните курсове и на разходите за обмен на валута. Тъй като за компаниите е по-лесно да търгуват в други страни и икономиката е по-стабилна, тя бележи растеж, а потребителите имат по-голям избор. Общата валута насърчава хората да пътуват и пазаруват в други страни. На световно равнище еврото дава повече влияние на ЕС, тъй като то е втората по значимост международна валута след щатския долар.
Управление на еврото
Независимата Европейска централна банка отговаря за паричните въпроси в ЕС. Нейната основна цел е да поддържа ценовата стабилност. ЕЦБ също така определя няколко основни лихвени процента
за еврозоната. Въпреки че данъците все още се определят от страните в ЕС и всяка от тях взема решения за бюджета си, националните правителства създадоха общи правила за публичните финанси
, за да могат да координират дейностите си за стабилност, растеж и заетост.
Икономическа и финансова криза
Правителствата на страните в ЕС, Европейската централна банка и Комисията предприеха енергични и непрекъснати действия за справяне с икономическата криза
след нейното избухване през 2008 г. Всички те работят в тясно сътрудничество за подкрепа на растежа и заетостта, защита на спестяванията, поддържане на кредитиране на достъпна цена за предприятията и домакинствата, осигуряване на финансова стабилност и изграждане на по-добра система на управление за в бъдеще.


