Нормален размер на шрифтаУвеличен размер на шрифта

Транспорт, енергетика и околна среда

Транспортът и енергетиката са от жизненоважно значение за икономиката на ЕС. Европейците и продуктите, които те консумират във все по-големи количества и разновидности, се придвижват от единия до другия край на континента чрез всички видове транспорт, но най-вече пътен.

Успоредно с растежа на икономиката нарастват и потребностите от транспорт и енергия. Но това нарастване означава увеличаване на задръстванията и на потреблението на гориво, което на свой ред увеличава замърсяването на въздуха. Тези проблеми засягат цяла Европа и изискват решения за цяла Европа, взети на ниво ЕС.

Устойчивото развитие е основен приоритет за ЕС, който се съобразява с опазването на околната среда при изготвянето на всички свои политики.

На път

Железопътните линии и вътрешните водни пътища (т.е. реки и канали), някога така необходими за превозването на стоки и пътници в Европа, сега поемат само малка част от тях. Три четвърти от товарните превози в Европейския съюз понастоящем се извършват с пътен транспорт, така се придвижват и повече от три четвърти от пътуващите в ЕС.

Според предвижданията пътният транспорт ще остане далече най-предпочитаният от пътниците начин на придвижване, а самолетните превози ще продължат да нарастват.

С цел да се облекчи натовареността на пътищата и да се подобри екологичната среда, ЕС приканва хората да ползват обществения транспорт, а транспортните фирми — да превозват товарите си с влакове, шлепове и кораби.

За решаване на проблема с претоварването на летищния трафик в Европа, ЕС разработва единна европейска система за ръководство на въздушното движение („Единно европейско небе“).

Сигурни източници на енергия

Държавите от ЕС са зависими по отношение на вноса на повече от половината енергия, която потребяват. Все пак, степента на зависимост от вноса е много различна: например Кипър, Люксембург и Малта разчитат почти изцяло на внос, докато Дания е на практика нетен износител на енергия, а Полша и Обединеното кралство имат сравнително слаба зависимост.

Общото ниво на зависимост на ЕС от вносна енергия беше 52,3% през 2005 г. и се очаква да се покачва с изчерпването на собствените източници. Към настоящия момент ЕС получава около 50% от газта, която консумира, само от три източника — Русия, Норвегия и Алжир.

За да се справи с нарастващата си зависимост от вноса на енергия, ЕС полага усилия за увеличаване на енергийната ефективност, за разработване на възобновяеми източници и за намиране на нови външни доставчици.

Стратегията на ЕС за борба с глобалното затопляне в резултат от изгарянето на изкопаеми горива, особено на въглища и нефт, включва по-ефективно използване на енергията и преминаване към по-слабо замърсяващи възобновяеми ресурси. При използването на изкопаеми горива за производство на енергия в атмосферата се отделя въглероден диоксид и това допринася за глобалното затопляне. ЕС си е поставил за цел към 2010 г. да произвежда 21% от електроенергията си от възобновяеми източници като вятърна, слънчева, водна, геотермална енергия и биомаси.

Опазване на околната среда

С нарастването на благосъстоянието на европейците се увеличава и тяхната отговорност за намаляване на количеството на изхвърляните отпадъци и за подобряване на обработката им. Понастоящем всеки жител на ЕС-27 произвежда средно над половин тон битови отпадъци годишно. Тези отпадъци трябва да бъдат рециклирани или обезвредени чрез складиране в депа или изгаряне.

В повечето държави в ЕС количеството на битовите отпадъци от домакинствата, фирмите и обществените институции в последните години се стабилизира или намалява, но в някои страни все още се увеличава. В Ирландия количеството на изхвърлените отпадъци на глава от населението е най-голямо, а в Полша — най-малко.

Основна причина за глобалното затопляне са така наречените парникови газове, които се отделят от електроцентралите, предприятията, земеделските стопанства, транспортния сектор и домакинствата. Те включват въглероден диоксид — основно в резултат от използването на изкопаеми горива (въглища, петрол и газ) — и метан.

По силата на международния Протокол от Киото до 2008-12 г. ЕС-15 трябва да намали общите си емисии на парникови газове с 8% (в сравнение с нивата от 1990 г., която е година за съпоставка). За постигане на тази цел държавите от ЕС-15 сключиха споразумение за разпределяне на тежестта, според което по-слабо развитите държави могат още да увеличат емисиите, докато останалите трябва да ги намалят. Индивидуалните национални целеви нива са представени в диаграмата.

Десетте държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., имат индивидуални целеви нива за намаляване на емисиите. Кипър и Малта нямат целеви нива.

По силата на Протокола от Киото Япония трябва да намали своите емисии с 6%. Съединените щати не са ратифицирали Протокола от Киото.