I. Историята на валутното сътрудничество

(a)  Европейската парична система

През 1971 г. САЩ решават да премахнат обвързването между долара и официалната цена на златото, което години наред осигурява валутна стабилност след Втората световна война. С това се слага край на системата на фиксираните валутни курсове. С цел да изградят собствен паричен съюз, страните от ЕС решават да ограничат колебанията на обменните курсове на своите валути до 2,25% чрез съгласувани действия на паричния пазар.

Това довежда до създаването на Европейската парична система , която влиза в действие през март 1979 г. Тя се характеризира със следните три особености:

• референтна валута, наречена „екю“: тя е своебразна „кошница“, която съдържа валутите на всички държави-членки;
• механизъм на обменните курсове: всяка валута има обменен курс спрямо екюто; обменните курсове между всеки две валути могат да се варират с не повече от 2,25%;
• кредитен механизъм: всяка страна прехвърля 20% от валутния и златния си резерв в общ фонд.

На 1 януари 2007 г. търговците в Любляна замениха толара с евро.

(б)  От Европейска парична система към Европейски паричен съюз

Европейската парична система има твърде сложна история. През 1991 г. след обединението на Германия и възникналите нови валутни напрежения в Европа, италианската и британската лира напускат Европейската парична система. През август 1993 г. страните от системата решават временно да разширят допустимите граници на валутно колебание на 15%. Същевременно, за да избегнат големите валутни колебания помежду си и за да не допуснат обезценяване на отделни валути с цел постигане на конкурентни предимства, правителствата на ЕС решават да подновят усилията за пълното изграждане на паричен съюз и за въвеждане на единна валута.

През юни 1989 г . по време на Европейския съвет в Мадрид лидерите на ЕС приемат план за икономически и паричен съюз , който да се реализира в три етапа. Планът става част от Договора от Маастрихт за Европейския съюз, приет от Европейския съвет през декември 1991 г.

Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Той довежда до:

• създаване на Европейски паричен институт (ЕПИ) във Франкфурт, в който влизат управителите на централните банки на страните от ЕС;
• независимост на националните централни банки;
• създаване на правила за ограничаване на националните бюджетни дефицити.

Третият етап довежда до раждането на еврото. На 1 януари 1999 г. единадесет страни приемат еврото и така то става обща валута за Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция. (Гърция се присъединява към тях на 1 януари 2001 г.) Същевременно Европейската централна банка поема функциите на ЕПИ и  поема отговорността за паричната политика, сега вече залагана и осъществявана в евро.

На 1 януари 2002 г. 12-те страни от еврозоната пускат в обръщение евробанкноти и монети. Националните валути се изтеглят от обръщение два месеца по-късно. Оттогава еврото става законно платежно средство за всички банкови операции и операции в брой в еврозоната, в която живеят две трети от населението на ЕС.

(б)  Критериите за сближаване

За да се включи в третия етап, всяка страна от ЕС трябва да отговаря на пет критерия за сближаване. Те са:

• ценова стабилност: ръстът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5% средния ръст на инфлацията за трите държави-членки с най-ниска инфлация;
• лихви: дългосрочните лихвени равнища не могат да се променят с повече от 2% по отношение на лихвените проценти на трите държави-членки с най-ниски лихвени проценти;
• дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да е под 3% от БВП;
• публичен дълг: нивата му не могат да надвишава 60% от БВП;
• стабилност на валутните курсове: валутните курсове трябва да остават в рамките на разрешения диапазон на колебание от предходните две години.

Еврото — общата валута на над 310 млн. души в ЕС.

(в)  Пакт за стабилност и растеж

През юли 1997 г. Европейският съвет приема Пакт за стабилност и растеж . Той се изразява в поемането на постоянни задължения за поддържане на бюджетна стабилност и възможност за налагане на санкции на всяка страна в еврозоната, чийто бюджетен дефицит надвишава 3%. Впоследствие се преценява, че пактът е твърде строг, което води до преобразуването му през март 2005 г.

(г)  Еврогрупата

Еврогрупата е неформалният орган, който събира финансовите министри на страните от еврозоната. Целта на срещите е да се осигури по-добро взаимодействие между икономическите политики, да се следят бюджетните и финансовите политики на страните от еврозоната и да се представлява еврото на международни финансови форуми.

(д)  Новите държави-членки и ИПС

Новите страни от ЕС също ще се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите критерии. Словения бе първата от страните, влезли в ЕС през 2004 г., която го постигна и влезе в еврозоната през 2007 г., последвана от Кипър и Малта през 2008 г. и Словакия – през 2009 г.