I. Мир и стабилност

Преди да се превърне в реална политическа цел, идеята за обединение на Европа е само мечта в съзнанието на философи и мислители. Виктор Юго, например, си представя мирни „Съединени европейски щати”, вдъхновени от хуманистични идеали. Тази мечта е сломена от ужасните войни, опустошили континента през първата половина на 20 век.

От руините на Втората световна война обаче се ражда нова надежда. Устоялите на тоталитаризма по време на войната са решени да сложат край на омразата между страните и на съперничеството в Европа и да създадат условия за траен мир. Между 1945 г. и 1950 г. редица смели държавници, между които Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън Чърчил се заемат да убедят своите народи да поставят началото на нова епоха ―  според тях в Западна Европа трябва да се установи нов ред на основата на общите интереси и на договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството на всички страни.

Робер Шуман (министър на външните работи на Франция) прегръща идеята, първоначално замислена от Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага учредяването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). В държавите, които някога са воювали една срещу друга, производството на въглища и стомана трябва да бъде обединено, с общ върховен орган на управление. По един твърде прагматичен, но и дълбоко символичен начин, суровините на войната започват да се превръщат в инструмент за помирение и мир.

II. Европа отново заедно

След падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейският съюз насърчи обединението на Германия. Когато през 1991 г. съветската империя се разпада, бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа, след десетилетия под авторитарното иго на Варшавския договор, виждат бъдещето си като част от семейството на демократичните европейски народи.

Процесът на разширяване продължава и до днес. През октомври 2005 г. започват преговори за присъединяване с Турция и Хърватия, а редица други балкански държави поеха по път, който след време би могъл да ги доведе до членство в ЕС.

III. Сигурност и безопасност

И в ХХІ в. Европа все още е изправена пред решаването на въпроси на безопасността и сигурността. ЕС трябва да предприеме ефективни действия, за да осигури сигурността и безопасността на своите държави-членки. Съюзът трябва също така да работи конструктивно с регионите в близост до своите граници, например Балканите, Северна Африка, Кавказ и Близкия изток. Той трябва да защитава и военните и стратегическите си интереси като работи в сътрудничество със съюзниците си, особено в рамките на НАТО, и същевременно изгражда реална обща европейска политика в областта на сигурността и отбраната.

Вътрешната и външната сигурност са двете страни на една и съща монета. Борбата срещу тероризма и организираната престъпност налага полицейските сили на всички държави от ЕС да работят в тясно сътрудничество. Превръщането на ЕС в „пространство на свобода, сигурност и правосъдие”, където всеки има равен достъп до правосъдие и е еднакво защитен от закона, е едно ново предизвикателство, което изисква тясно сътрудничество между отделните правителства. Институции като Европол (Европейската полицейска служба) или Евроюст, който улеснява и подобрява координацията  между прокурорите, съдиите и полицейските служители в различните държави от ЕС, също трябва да играят по-активна и ефективна роля.

IV. Икономическа и социална солидарност

Европейският съюз е създаден, за да постигне политическата цел за съхраняването на мира, но неговият динамизъм и успех произтичат от това, че той е част и от икономиката.

Населението на държавите-членки на ЕС съставлява все по-малка процентна част от населението на света. Ето защо държавите-членки трябва да продължават да се обединяват, за да си осигурят икономически растеж и да бъдат конкурентноспособни на световната сцена спрямо другите водещи икономически сили. Нито една отделна страна от ЕС не е достатъчно силна, за да отстоява сама икономическите си интереси в световната търговия. Единният европейски пазар осигурява на фирмите изключително важна основа за добра конкурентоспособна позиция на световните пазари.

Свободната европейска конкуренция обаче трябва да бъде уравновесявана от общоевропейска солидарност. За европейските граждани

тя присъства с ясни и реални ползи ― в случай на наводнения или други природни бедствия, те получават помощ от бюджета на ЕС. Структурните фондове, управлявани от Европейската комисия, насърчават и допълват усилията на националните и регионалните органи в ЕС за намаляване на различията между нивата на развитие в различните части на Европа. Средствата от бюджета на ЕС и заемите, които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска, се използват за подобряване на транспортната инфраструктура в Европа (например, за разширяване на мрежата от автомагистрали и високоскоростни железопътни линии). По този начин се осигурява по-добър достъп до отдалечените райони и повече стимули за трансевропейската търговия. Икономическият успех на ЕС ще се оценява отчасти по способността на неговия единен пазар, наброяващ половин милиард потребители, да бъде от полза за колкото е възможно повече граждани и предприятия.

V. Идентичност и многообразие в условията на глобализация

 Постиндустриалните общества на Европа стават все по-сложни. Жизненият стандарт трайно се е повишил, но все още съществуват големи различия между богати и бедни. Разширяването задълбочи тези различия, тъй като към ЕС се присъединиха страни, чийто жизнен стандарт е по-нисък от средния за ЕС. Ето защо е важно държавите-членки на ЕС да работят заедно за преодоляване на различията.

Трябва да се отбележи, че всички тези усилия не се правят с цената на компромиси по отношение на културните или езиковите черти на отделните държави-членки. Напротив, много от дейностите на ЕС спомагат да се развие нова стопанска дейност на основата на регионалните специалитети и изобилието от традиции и култури.

„Обединена в многообразието“ — двуезична  табела на улица в
Малта.

Половинвековната традиция на европейската интеграция показва, че цялото е по-голямо от сбора на съставните му части. Европейският съюз, като единна цялост има много по-голямо икономическо, социално, технологично и политическо влияние, отколкото би имала самостоятелно всяка една от държавите-членки . Следователно единният глас и действия на Европейския съюз дават собствена добавена стойност.

Защо?

• Защото ЕС е водещата световна сила в търговията и като такава играе решаваща роля в международните преговори, като тези в рамките на обединяващата 149 страни Световна търговска организация (СТО), както и при прилагането на Протокола от Киото срещу замърсяването на въздуха и изменението на климата;
• Защото ЕС заема ясна позиция по деликатни въпроси, засягащи обикновените хора, например опазването на околната среда, възобновяемите енергийни източници, принципът на предпазливостта в сигурността на храните, етичните аспекти на биотехнологиите и необходимостта от защита на застрашените видове;
• Защото във връзка с Конференцията на високо равнище от 2002 г. в Йоханесбург ЕС стартира важни инициативи за устойчиво развитие на цялата планета.

Старата поговорка „Съединението прави силата” е по-актуална от когато и да било за гражданите на Европа. В същото време, европейската интеграция не уеднаквява различните начини на живот, традиции и култура на отделните нации. Напротив ― ЕС превръща многообразието си в една от ключовите си ценности.